Никога не е бивала толкова свежа и оживена, както днес; в сърцето на Прокоп се прокрадна ревност, зароди се в него страстно подозрение; хвана я и поиска да я стисне в прегръдката си.
— Не — съпротиви се тя, — остави; бъди разумен. Ти си Просперо, Загурски принц; и само си се преоблякъл като магьосник, за да ме отвлечеш или изпиташ, нещо такова. Но за мен ще дойде принц Ризопод от царството Аликури-Филикури-Тинтили-Рододендрон, един противен, много противен човек, който вместо нос има църковна свещ и ръцете му са студени, уф! И малко остава да ме вземе за жена, но се появяваш ти и казваш: „Аз съм магьосникът Просперо, престолонаследникът принц Загурски.“ И mon oncle Метастазио ще се овеси на врата ти и ще звънят камбани, ще затръбят фанфари и ще загърмят салюти…
Прокоп много добре разбра, че зад милото й бъбрене се крие нещо много, много сериозно; внимаваше да не я прекъсне. Тя беше обвила ръце около врата му и триеше ухаещото си лице и устните си о неговите груби страни.
— Или почакай; аз съм принцеса Загурска, а ти си Великият Прокопокопак, кралят на духовете. Но аз съм прокълната, изрекли са над мен магичните думи „оре оре балене, магот малиста маниголене“, и затова трябва да се оженя за риба, риба с рибешки очи и рибешки ръце и о цяло рибешко тяло, и трябва да отида да живея в рибешкия замък. И изведнъж долетява Великият Прокопокопак със своето вълшебно вятърно наметало и ме отвлича. Сбогом! — завърши тя внезапно и го целуна в устата, усмихна му се ясна и розова като никога и го остави навъсен над ръждивите развалини на Загура. По дяволите, какво означаваше всичко това? Тя искаше да й помогне, това беше вън от всяко съмнение; поддава се на натиска и очаква от мен, да… да я спася някак си! Господи, какво да правя?
Дълбоко замислен, Прокоп се запъти към лабораторията. Явно… сега вече не оставаше нищо друго освен Голямото Настъпление; но къде да го предприеме? Беше стигнал до вратата и бъркаше в джоба си за ключа: изведнъж замръзна на мястото си и страшно изпсува. Външната врата на павилиона беше преградена с напречни железни пръти като с решетка. Той ги задърпа побеснял; нищо не мръдна.
На вратата имаше лист хартия, а на него с пишеща машина бе написано: „По заповед на гражданските власти този обект се затваря заради недопустимо натрупване на експлозивни вещества без законните предохранителни мерки, §§ 216 и 217, ал. Ф от Закона и нар. 63.607. М. 1889.“ Подписът не се четеше. Под това бе добавено с писалка: „До следващото разпореждане на господин Инж. Прокоп се дава на разположение стая у пазача Герстенсен, караулен павилион III.“
С вещината на специалист Холц се зае да изследва решетката, но накрая само подсвирна и пъхна ръце в джобовете: просто не можеше да се направи нищо. Побелял от ярост, Прокоп обиколи цялата постройка; мините бяха отстранени от сапьори, по всички прозорци още отпреди имаше мрежи. Бързо направи сметка с какъв боен арсенал разполага: пет по-слаби бомбички по джобовете му, четири по-големи гранати, заровени върху Загурската дига; много малко за една прилична акция. Извън себе си от гняв, той се втурна към канцеларията на проклетника Карсон; почакай да видиш, мръсник с мръсник, аз ще ти дам да разбереш! Но едва стигнал дотам и слугата му съобщи, че господин директора го нямало и нямало да се върне. Прокоп го блъсна настрана и влезе в канцеларията. Карсон го нямаше. Претърси набързо всички канцеларии, хвърляйки в паника цялото чиновничество на завода до последната госпожичка — телефонистката. От Карсон нито следа.
Прокоп препусна светкавично към Загурската дига, за да спаси поне мунициите си. И ето ти тебе; цялата дига заедно с джунглата от храсталаци и Загурското бунище беше заобиколена с кръстачки с бодлив тел: истински отбранителен вал по всички правила на военното изкуство. Опита се да размотае тела; ръцете му се разкървавиха, но не успя да стори абсолютно нищо. Задавящ се от ярост и без да държи сметка за нищо, той пропълзя навътре през телените прегради; четирите му големи гранати бяха изровени и изчезнали. Идеше му да плаче от безсилие. На всичкото отгоре започна и да ръми. Той пропълзя обратно, с раздрани дрехи и кървящо лице и разкървавени длани, и се втурна към замъка, може би за да намери принцесата, Рон, престолонаследника или когото и да било. Във вестибюла на пътя му се изпречи русият великан, решен дори да се остави да бъде разкъсан на парчета. Прокоп извади една от своите гърмящи кутии и застрашително я разклати. Великанът примигна, но не отстъпи; изведнъж се хвърли напред и обхвана Прокоп около раменете. Холц с всичка сила го удари с револвера по пръстите: великанът изрева и го пусна, останалите трима, които се бяха хвърлили към него, изникнали сякаш изпод земята, се поколебаха и в този миг Прокоп и Холц притиснаха гърбове към стената, Прокоп с кутийката във вдигнатата си ръка, за да я хвърли в краката на първия, който се помръдне, а Холц (сега вече без остатък революционизиран) с насочено дуло на пистолета; срещу тях четирима бледи мъже, леко приведени напред, трима от които с револвери в ръце; можете да си представите каква патаклама предстоеше. Прокоп насочи стратегическата си диверсия към стълбището; четиримата започнаха да се прехвърлят нататък, някой отзад започна да бяга, беше ужасно тихо.