— Да не се стреля — прошепна някой остро.
Прокоп чува тиктакането на часовника си. Горе на етажа се чува весела глъчка, никой там не подозира нищо; и тъй като сега изходът бе свободен, Прокоп се насочи заднешком към вратата, прикриван от Холц. Четиримата мъже до стълбището не се помръдваха, като че бяха издялани от дърво. И Прокоп хукна навън.
Ръмеше хладно и противно; сега какво? Бързо си даде сметка за положението; хрумна му да превърне плавалнята при езерото във водна крепост, но оттам не се виждаше замъкът. Взел внезапно решение, Прокоп се втурна към будката на пазача; Холц след него. Нахълтаха вътре точно когато дядото-вратар обядваше; никак не можеше да проумее как могат „с насилие и заплашвайки го със смърт“ да го изгонят от тук; недоумяващ, той тръгна да се оплаче в замъка. Прокоп беше крайно доволен от превзетата позиция; заключи хубаво желязната врата, която водеше от парка навън, и с голям апетит дояде обяда на дядото; след това събра всичко, което в будката напомняше химикали (въглища, сол, захар, туткал, засъхнала маслена боя и други подобни съкровища), и се замисли какво може да се направи от тях. През това време Холц ту наблюдавате околностите, ту приспособяваше прозорците за бойници, което с оглед на неговите четири остри шестмилиметрови патрона беше малко пресилено. И кухненската печка Прокоп приспособи за нуждите на лабораторията си; замириса ужасно, но все пак накрая се получи малко тромав експлозив.
От страна на противника не бе направен опит за атака; явно не искаше да се стигне до скандал в присъствието на високия гост. Прокоп си блъскаше главата как да постави замъка в обсадно положение и да ги умори от глад; наистина беше прерязал всички телефони и кабели, но оставаха още три вратички, без да се смята пътят през Загурската дига. И той трябваше — макар и с нежелание — да се откаже от плана да обсади замъка от всички страни.
Валеше без прекъсване. Прозорецът на принцесата се отвори и една светла фигурка започна да пише във въздуха големи букви. Прокоп не беше в състояние да ги разгадае, но въпреки това се изправи пред къщичката и също се залови да пише във въздуха насърчителни слова, размахвайки с ръце като вятърна мелница. Привечер при въстаниците дотича доктор Крафт; в благородния си порив той беше забравил да вземе със себе си някакво оръжие, така че тази подкрепа беше по-скоро морална. Вечерта се примъкна Паул и донесе в кошница чудесна студена вечеря и голямо количество червено вино и шампанско; твърдеше, че никой не го е изпращал. Независимо от това Прокоп настойчиво — без да уточнява на кого — го помоли да предаде, че „благодари и че няма да се предаде“. По време на богатирската вечеря доктор Крафт за пръв път се реши да пие вино, навярно за да докаже колко е мъжествен; последицата беше, че той се отдаде на блажена лунатична немота, докато Прокоп и Холц запяха бойни песни. Всъщност всеки от тях пееше на различен език и съвсем различна песен, но отдалече, и особено в тъмнината, при ромона на ситния дъжд, всичко се сливаше в едно доста страшно и мрачно съзвучие. Някой в замъка дори отвори прозорец, за да слуша: дори се опита отдалече да им акомпанира на пиано, но мелодията се изроди в Ероика, а по-късно в безсмислено блъскане по клавишите. Когато замъкът изгасна, Холц забарикадира здраво вратата и тримата богатири спокойно заспаха. Събуди ги настойчивото чукане на господин Паул, който на сутринта им беше донесъл три кафета, разливайки ги внимателно на подноса.
XL
Валеше. С бялата кърпа на парламентьор дойде дебелият cousin и предложи на Прокоп да остави тази работа; щял да си получи отново лабораторията и другите там неща. Прокоп заяви, че няма да се махне оттук, освен ако го хвърлят във въздуха; но преди това сам щял да им даде да разберат, ще видят на какво бил способен! С тази неясна заплаха cousin се върна обратно в замъка; там, изглежда, не можеха да понесат, че главният вход към замъка е блокиран, но не искаха да вдигат много шум около тая история.