Доктор Крафт, пацифистът, преливаше от войнствени и необуздани предложения; да прекъснат електрическия кабел за замъка; да им спрат водата; да произведат някакъв задушлив газ и да го пуснат в замъка. Холц намери стари вестници; из тайнствените си джобове извади пенсне и четеше по цял ден, невероятно напомнящ на доцент от университета. Прокоп неукротимо скучаеше; гореше от жажда за някакъв велик подвиг, но не знаеше как да я утоли. Накрая остави Холц да пази къщичката и тръгна с Крафт из парка.
В парка не се виждаше никой; неприятелските сили навярно бяха съсредоточени в замъка. Обиколиха замъка чак до другата страна, където бяха сайвантите и конюшните.
— Къде е Уърлуинд? — попита внезапно Прокоп. Крафт му посочи едно прозорче на около три метра височина.
— Наведете се и се подпрете — прошепна Прокоп, качи се на гърба му и се изправи на раменете му, за да погледне вътре. Крафт едва издържаше тежестта му; а сега пък на всичкото отгоре се е разтанцувал върху раменете му — какво ли прави там горе? Някаква тежка рамка полетя към земята, от стената се зарони мазилка; и изведнъж времето му олекна, смаяният Крафт вдигна глава и едва не извика; горе ритаха два дълги крака и изчезнаха в прозорчето.
Принцесата тъкмо подаваше на Уърлуинд парче хляб и гледаше замислено красивото му око, когато чу шум от прозорчето; в полумрака на топлата конюшня тя забеляза познатата и обезобразена ръка да изкъртва мрежата на прозорчето. Притисна ръце към устните си, за да не извика.
С ръцете и главата напред Прокоп се свлече в яслата на Уърлуинд; ето го вече скочил на земята, ожулен наистина, но цял; и запъхтян направи опит да се усмихне.
— Тихо — ужаси се принцесата, тъй като конярят беше зад вратата; и увисна на врата му:
— Прокопокопак!
Той посочи прозорчето: оттам и бързо навън!
— Къде? — попита принцесата и глезено го целуна.
— В портиерната.
— Глупчо! Колко души сте там?
— Трима.
— Виждаш ли, че не става! — Помилва го по лицето.
— Не се безпокой.
Прокоп бързо съобразяваше как да я отвлече инак; но в конюшнята беше полумрак, пък и конската миризма беше някак си възбуждаща; очите им заблестяха и устните им се впиха в страстна целувка. За секунда тя се огъна; но се отдръпна бързо, като дишаше учестено:
— Махай се оттук! Махай се!
Стояха един срещу друг разтреперани; усещаха, че страстта, която ги обзема, е нечиста. Той се обърна и изви едно от железата на яслата; чак тогава се овладя донякъде… Обърна се към нея; видя, че беше сдъвкала и разкъсала на парчета носната си кърпичка; притисна я бързо до устните си и, без да продума, му я подаде като награда или за спомен. Той пък целуна крайчеца на кърпата, който преди малко беше държала треперещата й ръка. Никога не бяха се обичали така необуздано, както, сега, когато дори не смееха да проговорят и се страхуваха да се докоснат един до друг. В пясъка на двора изскърцаха нечии стъпки; принцесата му даде знак, Прокоп се изхвърли върху яслата, хвана се за някакви куки на тавана и в краката напред се изхлузи през прозореца. Когато падна на земята, доктор Крафт го прегърна от радост.
— Прерязахте сухожилията на конете, нали? — прошепна той кръвожадно; смяташе навярно, че това е оправдана военна мярка.
Прокоп мълчаливо бягаше към портиерната, пришпорван от грижата си за Холц Още отдалеч видя ужасната действителност: двама мъжаги стояха на вратата, градинарят заглаждаше следите от борбата върху пясъка, желязната врата беше полуотворена и Холц беше изчезнал; а ръката на единия от мъжете беше превързана с кърпа, защото Холц навярно го беше ухапал.
Прокоп се оттегли в парка свъсен и ням. Доктор Крафт си мислеше, че командирът му замисля нов боен план и не го безпокоеше: а Прокоп с тежка въздишка седна на един пън и се задълбочи в съзерцание на някакви разкъсани дантелени парцалчета.
По пътечката се зададе работник, който тикаше количка с окапали листа. Крафт, обхванат от подозрение, се нахвърли отгоре му и страшно го наби: при това загуби пенснето си, а без пенсне не можеше да го намери; тогава взе количката като плячка, изоставена на бойното поле, и забърза с нея при началника си.
— Избяга — доложи той и късогледите му очи победоносно пламтяха. Прокоп само мърмореше и продължаваше да се взира в бялото и меко нещо, което трепкаше между пръстите му. Крафт се зае с количката, като се чудеше за какво може да послужи този трофей; накрая му хрумна да я обърне с дъното нагоре и засия.