— Може да се седи на нея!
Прокоп се вдигна и тръгна към езерото; доктор Крафт след него, заедно с количката, може би за транспортиране на бъдещите ранени. Обсадиха плавалнята, построена на колове във водата. Прокоп прегледа кабините; най-голямата беше на принцесата, в нея бяха останали още едно огледало и гребен с няколко косъма по него, чифт фуркети и рунтава хавлия и сандалки интимни и изоставени нещица. Прокоп забрани на Крафт да влиза там и зае с него мъжката кабина от другата страна. Крафт сияеше: сега рече разполагаха й с флотилия, състояща се от два каяка, кану и тумбеста лодка, техният, един вид, Супердреднауд. Прокоп дълго се разхождаше мълчаливо по палубата на плавалнята над сивата водна повърхност: след това хлътна в кабината на принцесата, седна на шезлонга й, взе в ръце рунтавата й хавлия и зарови лице в нея. Доктор Крафт, който въпреки невероятната липса на наблюдателни способности имаше някаква представа за тайната на Прокоп, щадеше чувствата му; въртеше се на пръсти из къпалнята, изливаше с едно гърне водата от тумбестия боен кораб и търсеше веслата. Откри голям боен талант у себе си; осмели се да излезе на брега и надонесе в къпалнята камъни от най-различен калибър, дори и десеткилограмови балвани, извадени от язовирната стена; след това се залови да изкъртва една по една дъските от мостчето, което водеше от сушата към къпалнята; впоследствие те останаха съединени със сушата само чрез две голи греди. Откъртените дъски му доставиха материал за затваряне на входа, а освен това и скъпоценни ръждясали гвоздеи, които накова в лопатите на веслата с острието навън. Така се получи едно страшно и наистина убийствено оръжие. Като направи всичко това и намери, че го е направил добре, той изпита желание да се похвали на командира си; последният обаче се беше заключил в кабината на принцесата и може би дори не дишаше, толкова беше тихо там. Доктор Крафт се изправи над сивата повърхност на езерото, което хладно и тихо се плискаше; от време на време водата избълбукваше, когато над повърхността изскачаше риба, друг път зашумяваше папурът; доктор Крафт започна да се притеснява от самотата.
Той покашлюваше пред кабината на водача и от време на време казваше нещо полугласно, за да привлече вниманието му. Накрая Прокоп излезе със стиснати устни и странни очи. Крафт го разведе из новото укрепление, показа му всичко и дори демонстрира докъде може да хвърли камък по неприятеля, при което едва не цамбурна във водата. Прокоп не каза нищо, но го прегърна около врата и го целуна по лицето; и доктор Крафт, целият изчервен от щастие, беше готов да стори десет пъти повече, отколкото досега.
Седнаха на пейката край водата, където беше правила слънчеви бани мургавата принцеса. На запад се дигнаха облаците и се показаха безкрайно далечните, болнавозлатисти небеса; цялото езеро пламна, заблещука и се разнежи в бледо и трогателно сияние. Доктор Крафт развиваше нова теория за вечната война, за свръх правото, за спасяването на света чрез героизма; това беше в жестоко противоречие с мъчителната меланхолия на есенния сумрак, но за щастие доктор Крафт беше късоглед, а освен това и идеалист, от което следваше, че е напълно независим от случайностите на околната среда. Въпреки космическата красота на този миг и двамата зъзнеха от студ и бяха гладни. А ей там, на сушата, с кратки и забързани крачки вървеше Паул с кошница в ръка, озърташе се наляво и надясно и от време на време подвикваше със старческия си глас: „Куку! Куку!“ Прокоп отиде при него с бойния Кораб; на всяка цена искаше да разбере кой го праща.
— Никой, моля ви се — твърдеше старецът. — Но дъщерята, Алжбета де, е ключарка.
Малко остана да се разприказва за дъщеря си Алжбета; но Прокоп го погали по белите косички и предаде на оня безименен някой си, че е здрав и бодър.
Днес доктор Крафт пи, може да се каже, сам, бъбри, философства и накрая плю на цялата философия; делото, каза, делото било всичко. Прокоп потреперваше на пейката на принцесата и непрекъснато гледаше една и съща звезда, бог знае защо си беше избрал точно тази, оранжевата Бетелгойзе в горния край на Орион. Съобщението, което беше предал, че е здрав, не беше истина; чувстваше странни бодежи по ония места, където му се бяха появили хрипове и шумове на времето, в Тинице, виеше му се свят и зъзнеше в пристъпи на треска. А когато поиска да каже нещо, езикът му се преплете и така затрака със зъби, че доктор Крафт изтрезня и много се обезпокои. Веднага Сложи Прокоп да легне върху кушетката в кабината и го затрупа с всичко възможно, дори с рунтавата хавлия на принцесата, и започна да сменя на челото му мокри кърпи. Прокоп твърдеше, че е хванал хрема; към полунощ заспа и започна да бълнува, измъчван от кошмари.