— Колко сте добър, Паул — каза й той с благодарност.
После настана някаква объркана, задъхана блъсканица; изкачваха го по стълбище, но на него му се струваше, че се сгромолясват заедно с него в някаква пропаст.
— Не се бутайте така — измърмори той и така му се зави свят, че престана да възприема.
Когато отвори очи, видя, че отново е в кавалерската стая и че Паул го съблича с нервно треперещите си ръце. До главата му стоеше принцесата с ей такива големи очи, същински колела. Прокоп обърка всичко.
— Аз паднах от коня, нали? — забъбри с усилие. Вие-вие-вие бяхте там, нали? Бум, екс-експлозия. Литрогли-нитрогри-микро-це хаш две о ен о две. Ком-плици-рана фрактура. Подкована като кон.
Млъкна, когато усети на челото си студената тясна ръка. След това зърна оня касапин доктора и впи нокти в нечии хладни пръсти.
— Не искам — изхленчи, защото се страхуваше, че ще го заболи; но касапинът сложи главата си върху гърдите му и започна да го притиска, да го притиска като центнер. Изпълнен от безпокойство, намери над себе си тъмни и зейнали очи, които го фасцинираха. Касапинът стана и каза на някого отзад:
— Грипозна пневмония. Отведете Нейно височество, заразителна е.
Някой говореше под водата и докторът отвръщаше:
— Ако се стигне до оток на белия дроб, тогава-тогава…
Прокоп разбра, че е загубен и че ще умре; нему беше съвсем безразлично толкова просто не си го беше представял никога.
— Четиридесет и седем десети — каза докторът.
Прокоп имаше едно-единствено желание; да го оставят да се наспи, преди да е умрял; но вместо това го завиха в нещо студено. Ох-ох-ох! Накрая зашепнаха нещо! Прокоп затвори очи и загуби представа за всичко.
Когато се събуди над него стояха двама стари господа в черно. Беше му необичайно леко.
— Добър ден — рече и поиска да се надигне.
— Не бива да се движите — каза единият господин и леко го притисна към възглавницата.
Няма как. Прокоп остана да лежи послушно.
— Но вече съм по-добре, нали? — попита доволен.
— Разбира се — промърмори другият мъж със съмнение. — Но не трябва да се въртите. Спокойствие, разбирате ли?
— Къде е Холц? — сети се внезапно Прокоп.
— Тук съм — дочу се от ъгъла и в краката му до леглото застана Холц със страшна драскотина и синина на лицето, но иначе сух и жилест както винаги. А зад него, за бога, та това е Крафт, забравеният в къпалнята Крафт; очите му бяха подпухнали и зачервени, като че ли беше плакал три дни. Какво ли му се бе случило? Прокоп се усмихна, за да го успокои. Паул също се приближи на пръсти до леглото, притиснал салфетката до устните си. Прокоп се радваше, че всички са тук; погледът му блуждаеше из стаята, и зад гърба на двамата черни господа съглежда принцесата. Тя беше смъртно бледа и наблюдаваше Прокоп с остър, намръщен поглед, който необяснимо защо го плашеше.
— Вече нищо ми няма — прошепна той, като че ли се оправдаваше.
Тя отправи въпросителен поглед към единия от господата, който отчаяно кимна. Тогава тя се приближи към леглото.
— По-добре ли ти е? — попита тихо. — Мили, мили, наистина ли ти е по-добре?
— Да — каза той неуверено, малко смутен от неловкото държане на всички. — Почти съвсем добре, само-само…
Втренчените й очи го изпълваха със смут и почти със страх; беше му лошо и нещо го притискаше.
— Искаш ли нещо? — попита тя, като се наведе към него.
Почувства див ужас от погледа й.
— Искам да спя — прошепна, за да го отбегне.
Тя погледна въпросително двамата господа. Единият кимна леко и я погледна така някак — някак особено сериозно. Тя разбра и помръкна още повече.
— Спи тогава — откъсна се глухо от гърлото й и тя се обърна към стената.
Прокоп учудено се огледа. Паул беше натъпкал салфетката в устата си. Холц стоеше мирно като войник и премигаше, а Крафт просто ревеше, опрян о шкафа, и шумно подсмърчаше като разциврено дете.
— Ама какво — избухна Прокоп и поиска да се надигне; но единият господин сложи ръка на челото му и тя беше толкова мека и добра, вдъхваше толкова увереност и направо свята като го докосваше, че Прокоп веднага се успокои и блажено въздъхна. Заспа почти в същия миг.
Събуди го тъничката нишка на полусъзнанието. Светеше само лампичката на нощната масичка, а до кревата седеше принцесата в черни дрехи и го гледаше с лъскави, урочасващи очи. Той бързо затвори клепачи, за да не вижда повече очите й; с толкова страх го изпълваха.