— Как си, скъпи?
— Колко е часът? — прошепна унесено.
— Два.
— Следобед?
— През мощта.
— Така ли — учуди се той, без сам да знае защо, и отново почна да пресуква разнищената нишка на съня… От време на време погледът му прозираше през поотворените клепачи, поглеждаше принцесата и отново заспиваше. Защо го гледаше така? От време на време тя наквасваше устните му с лъжичка вино; той преглъщаше и мънкаше нещо неразбрано. По-късно потъна в тъп и безчувствен сън.
Събуди се едва тогава, когато усети, че единият от господата в черно внимателно прислушва гърдите му. Петима други стояха наоколо.
— Невероятно — измърмори черният господин. — Сърцето му е направо като от желязо.
— Ще умра ли? — попита изведнъж Прокоп.
Черният господин едва не подскочи от изненада.
— Ще видим — каза той. — Щом прескочихте и тая нощ. Колко време сте ходили така?
— Как? — учуди се Прокоп.
Черният господин махна с ръка.
— Спокойствие — каза той, — само спокойствие.
Въпреки че се чувстваше крайно зле. Прокоп се ухили; когато лекарите са безпомощни… винаги предписват спокойствие. Но оня с добрите ръце му каза:
— Трябва да вярвате, че ще оздравеете. Вярата върши чудеса.
XLII
Сепна се от сън, вир-вода от пот. Къде — къде се намирам? Таванът над него се люлееше и пропадаше, не, не, не, падаше, спускаше се надолу, свличаше се бавно като огромна хидравлична преса. Прокоп поиска да изкрещи, но не можеше; а таванът вече бе толкова ниско, че можеше да различи на него кацналата прозрачна мушичка, зрънцето пясък в мазилката, всяка мазка, оставена от четката на бояджията; и все по-ниско се спускаше таванът, Прокоп го наблюдаваше с притаен дъх от ужас и само гърдите му свиреха, без да може да изтръгне от себе си звук. Светлината угасна, настана черен мрак; сега ще го смачка. Прокоп вече усети как таванът се допря до настръхналите му коси и безгласно изпищя. О-о-о-х, напипа вратата, изкърти я и се хвърли навън; а там е същата тъмница, но не е тъмнина, а мъгла, непрогледна мъгла, толкова гъста мъгла, че не можеше да диша, започна да се задушава и хълца от ужас. Сега ще ме задуши, ужаси се той и се спусна да бяга, като стъпваше по някакви живи тела, които още агонизираха. Тогава той се наведе, протегна ръка и усети в шепата си млада широка гръд. То-то-това е Анчи, изплаши се и поиска да напипа главата й; но вместо глава напипа паница, пор-це-ланова купа с нещо слузгаво и гъбесто като говежди бял дроб. Повръщаше му се от ужас и искаше да откъсне ръцете си от там; но онова лепне за ръцете му, тресе се като пихтия, залепило е смукалцата си за кожата му и пълзи нагоре по ръцете му. Ами че това е Кракатицата, една мокра и пихтиеобразна сепия с лъскавите очи на принцесата, които го гледат страстно втренчено и влюбено; пълзи по голото му тяло и търси къде да насади гадния си бликащ задник. Прокоп не може да си поеме дъх, бори се с нея, вчепкал е пръсти в податливата, клейообразна материя; и дойде на себе си.
Над него се беше навел Паул и налагаше гърдите му със студен компрес.
— Къде-къде-къде е Анчи — промърмори Прокоп с облекчение и затвори очи.
Бух, бух, бух, бяга той плувнал в пот през разораните ниви; не знае за къде бърза толкова, но тича презглава, просто лети, а сърцето му тупка ей така, така, така, иска му се да извика от ужас, че ще пристигне късно. И ето я най-после къщата, само че няма нито врати, нито прозорци, само горе има часовник, който показва четири без пет. И Прокоп веднага разбира, че щом голямата стрелка се изравни с дванайсет, цяла Прага ще хвръкне във въздуха. „Кой ми взе Кракатита“, реве Прокоп; опитва се да се покатери по стената, за да спре стрелката на часовника в последната минута; скача и забива нокти в мазилката, но се хлъзга надолу, като оставя по стената дълги драскотини. Вие от ужас и полита нанякъде да търси помощ. Втурва се в конюшнята; там стоят принцесата и Карсон и правят любов с отривисти механични движения като картонени човечета на камината, задвижени от топлия въздух. Щом го съзират, те се хващат за ръце и започват да подскачат по-бързо, по-бързо, все по-бързо.
Прокоп отвори очи и видя над себе си принцесата, наведена със стиснати устни и трескави очи.
— Животно — изръмжа той с мрачна ненавист и бързо затвори очи. Сърцето му биеше в такъв лудешки ритъм, с какъвто онези двамата бяха се клатили пред него. Очите го смъдяха от пот, а в устата усещаше соления й вкус; езикът му се беше запекъл за небцето, а гърлото му беше се залепило от суха жажда.
— Искаш ли нещо? — попита го отблизо принцесата. Завъртя глава в знак, че не иска. Тя помисли, че отново е заспал; но след малко се обади прегракнал: