— Къде е пликът?
Тя помисли, че бълнува; не му отговори.
— Къде е пликът — повтори той, като смръщи заповеднически чело.
— Тук е, тук — рече тя бързо и пъхна в дланта му първия къс хартия, който попадна в ръцете й. Той го смачка недоволен и го захвърли.
— Не е това. Аз-аз искам плика. Аз-аз-аз си искам плика.
Продължи да повтаря това без край, започна да беснее и тя извика Паул. Паул си припомни някакъв дебел, омазнен и превързан плик; но къде е сега? Намери го в нощното шкафче: ето го, тук е! Прокоп го сграбчи с двете си ръце и го притисна до гърдите си; притихна и заспа като заклан. След три часа отново го ороси обилна пот; беше толкова изнемощял, че едва дишаше. Принцесата алармира лекарския консилиум. Температурата чувствително беше спаднала, пулс сто и седем, нишковиден; веднага решиха да му направят камфорова инжекция, но местният селски лекар, поселянил се и обхванат от стеснение между тия капацитети на медицинската наука, заяви, че той никога не буди пациентите си.
— Поне ще преспи своя екзитус, нали? — измърмори прочутият специалист. — Прав сте.
Напълно изтощена, принцесата отиде да поспи един час, след като я увериха, че несъмнено и тем подобни; при пациента остана доктор Крафт, който обеща, че след час ще я осведоми какво е положението. Но той не се обади и обезпокоената принцеса дойде сама да види какво става. Намери Крафт, застанал насред стаята, да размахва ръце й на висок глас да изнася лекция за телепатията, като се позоваваше на Рише, Джеймс и не знам още на кого; а Прокоп го слушаше с ясни очи и от време на време го дразнеше със забележките на учен и ограничен неверен Тома.
— Аз го възкресих, принцесо — извика Крафт, като забрави за всичко. — Аз съсредоточих волята си с единственото желание да оздравее; аз… аз правех ей така с ръцете си над него, разбирате ли? За излъчване на флуид. Но знаете ли колко изтощава човека това. Уф! Капнах — заяви той и изпи на един дъх пълна чаша бензин за дезинфектиране, като го смяташе, изглежда, за вино; така се беше развълнувал от успеха си. — Кажете, излекувах ли ви или не?
— Излекувахте ме — каза Прокоп с любезна ирония. Доктор Крафт рухна в креслото.
— Никога не съм предполагал, че съм имал толкова силно лъчение — въздъхна той доволен. — Да простирам ли още ръцете си над вас?
Принцесата смаяно гледаше ту единия, ту другия. Изчерви се цялата, засмя се, изведнъж очите й се овлажниха, погали Крафт по рижата глава и избяга.
— Жените не издържат — констатира гордо Крафт. — Виждате ли, аз съм съвсем спокоен. Просто чувствах как флуидът изтича от пръстите ми. Сигурно би могло да се фотографира? Като ултралъчението.
Дойдоха капацитетите и преди всичко изхвърлиха Крафт въпреки протестите му и отново се заеха да мерят температурата, пулса и всичко възможно. Температурата се бе покачила, пулсът деветдесет и шест, у пациента се бе появил апетит; е, промяната беше сериозна. След което капацитетите се отправяха в другото крило на замъка, където също бяха необходими; тъй като принцесата беше вдигнала температура почти четиридесет градуса, рухнала съвсем след шестдесетчасовото бдение; освен това силна анемия и редица други болести, включително и занемарено туберкулозно огнище.
Един ден след това Прокоп седеше в леглото си и тържествено приемаше гости. Наистина цялото общество се беше разотишло, само дебелият cousin се мотаеше още тук, скучаеше и въздишаше. Довтаса Карсон малко смутен, но срещата премина добре. Прокоп не спомена нищо за миналото и Карсон накрая изплю камъчето; страшните експлозиви, които Прокоп беше произвеждал през последните дни, при изпитания се оказали приблизително толкова експлозивни, колкото дървените стърготини; с една дума с една дума Прокоп трябва да е имал вече порядъчна температура, когато ги фабрикувал. Пациентът и това прие спокойно и едва след няколко, мига прихна да се смее.
— Е, добре, де — рече добродушно, — ама все пак здравата ви изплаших.
— Така е — призна си Карсон. — Никога не съм се страхувал толкова за себе си и за фабриката.
Крафт се домъкна син-зелен и сломен. През нощта беше празнувал чудотворния си флуид с големи количества вино и сега се чувстваше отвратително. Оплакваше се, че завинаги е загубил своята сила за въздействие, и заяви, че от днес нататък се отдава на индийски аскетизъм, съгласно учението на йогите.
Дойде и oncle Шарл, беше tres aimable34 и приятно сдържан; Прокоп беше благодарен, че le bon prince бе намерил добрия тон от преди един месец и че отново му говореше на „ви“ и забавно разказваше за своите приключения. Само когато разговорът, макар и отдалеч, се докосваше до принцесата, и двамата ги обземаше известно смущение.