— Военни открития?
— Не съм военен.
— Възрастта ви?
— Тридесет и осем.
— Къде сте на работа?
— Никъде. А вие?
Резкият господин се смути.
— Смятате ли да продадете изобретението си?
— Не.
Имаше чувство, че го разпитват и преценяват от твърде високо официално място; отегчаваше се, отсичаше с кратки отговори и само от време на време благоволяваше да отрони щипка от своята ученост или да подхвърли шепа цифри от балистиката, като виждаше, че това доставя особено удоволствие на Рон. Наистина le bon prince сияеше и току поглеждаше към резкия господин, като че ли го питаше: Е, какво ще кажете за това чудо? Резкият господин обаче не каза нищо и накрая учтиво се сбогува.
На другия ден още рано сутринта довтаса Карсон, потриваше възбудено ръце и имаше безкрайно важен вид. Започна да дрънка врели-некипели и непрекъснато сондираше почвата; вмъкваше между другото неопределени думички като „бъдеще“ и „кариера“ и „приказен, изключителен успех“; повече не пожела да каже, а пък Прокоп изобщо не искаше да го разпитва. А сетне получи писмо от принцесата, беше много сериозно и странно: „Прокоп, днес ще трябва да вземеш решение. Аз го взех и не съжалявам. В този последен миг аз ти казвам, че Те обичам, Прокоп, и ще Те чакам, колкото и да е необходимо. И ако трябва временно да се разделим — а това е наложително, тъй като жена Ти не може да Ти бъде любовница, — ако ни разделят за цели години, ще бъда Твоя покорна годеница; само това обстоятелство, единствено само то е вече за мене такова щастие, че не мога да го опиша ходя из стаята замаяна и сричам Твоето име; мили, мили, не можеш да си представиш колко бях нещастна от деня, когато се случи това с нас. А сега направи така, че да мога наистина да се наричам Твоя В.“
Прокоп не можеше да разбере всичко, безброй пъти препрочиташе писмото и просто не можеше да повярва, че принцесата е напълно права… Искаше му се да изтича при нея, но не знаеше как да постъпи от извънредно голямо смущение. Може би това беше някакъв женски взрив на чувствата, който не трябва да взема сериозно и който изобщо той не можеше да си го обясни: иди, че я разбери. Докато недоумяваше, при него дойдоха oncle Шарл и Карсон. Двамата изглеждаха така… официално и тържествено, че сърцето на Прокоп се сви: Идват да ми кажат, че сега ще ме откарат в крепостта; принцесата е забъркала нещо и работата става лоша. Потърси с очи някакво оръжие, в случай, че се стигне до насилие; спря се на мраморното преспапие и седна, като се опитваше да превъзмогне сърцебиенето си.
Oncle Рон и Карсон се спогледаха с немия въпрос, кой да бъде пръв. Започна oncle Рон:
— Това, което идваме да ви кажем, е… до известна степен… несъмнено… — Познатите заобикалки на Рон; но внезапно той се реши и подхвана по-смело: — Мили мой, това, което искаме да ти кажем, е много сериозна работа и… дискретна. Не е само в, твой интерес да го направиш… по-скоро обратното… С една дума, идеята беше нейна и… що се отнася до мене… след зряло обмисляне… Впрочем нея човек не може да я огорчава; тя е упорита… и страстна. Освен това наистина, както изглежда, тя си е втълпила… С една дума, от всякаква гледна точка ще бъде най-добре да се намери приличен изход от положението — изплю той с облекчение последните думи. — Господин Директорът ще ти го обясни.
Карсон, или господин директорът, бавно и с достойнство си сложи очилата; имаше обезпокояващо сериозен вид и беше съвсем различен от когато и да било друг път.
— Имам честта — започна той — да ви предам желанието… на нашите най-висши военни кръгове, да встъпите в редовете на нашата армия. Естествено, във висшата техническа служба, чиято дейност съвпада с насоките на вашата работа, и то с чин — ако мога да се изразя така… Искам да кажа, че съвсем необичайно е да се произвеждат — освен в случай на война — цивилни специалисти във военен чин, но в нашия случай — с оглед на това, че сегашното положение много не се отличава от войната, и с особен оглед към вашето наистина извънредно значение, акцентирано още повече от съществуващите обстоятелства, и… като имаме пред вид изключителното положение, в което се намирате, или по-точно казано, като имаме пред вид вашите… в най-висока степен лични ангажименти.