— Какви ангажименти? — прекъсна го пресипнал Прокоп.
— Ами — избъбри Карсон малко объркан, — имам пред вид… интереса, който проявявате, отношенията ви със…
— Не съм ви се изповядвал за интересите си — отби го остро Прокоп.
— Ха-ха — изсмя се Карсон, освежен някак си от тази грубост. — Разбира се, че не; не е имало и нужда. Разбира се, че това не е влизало и в нашата аргументация там горе. Уверявам ви, че не. Просто лични съображения и точка. Ходатайство от влиятелно място, разбирате ли? На всичко отгоре сте и чужденец. Впрочем и този въпрос е уреден — добави бързо. — Достатъчно е да подадете молба за получаване на наше поданство.
— Аха.
— Искахте да кажете?
— Нищо, само „аха“.
— Аха. Това, значи, е всичко. Достатъчно е само да подадете формална молба и… освен това… Но вие разбирате, естествено, че… че е необходима известна гаранция, нали? Просто трябва да си заслужите с нещо чина, с който ще бъдете удостоен… за извънредни заслуги, нали така? Предполага се, че… че ще предадете на управлението на армията… разбирате ли, че ще му предадете…
Настъпи ужасна тишина. Le bon prince гледаше през прозореца. Очите на Карсон изчезнаха зад лъскавите стъкла на очилата; а сърцето на Прокоп се свиваше от безпокойство.
— Че ще предадете… просто ще предадете… — заекваше Карсон, едва поемайки си дъх от напрежение.
— Какво?
С пръст Карсон написа във въздуха едно голямо К.
— Нищо повече — въздъхна той облекчено. — На следния ден ще получите заповед… за назначение по извънреден ред за капитан-инженер от сапьорните части… с местоназначение Балтин. Това е. А?
— Всъщност само временно капитан — обади се oncle Шарл. — Повече не можахме да издействаме. Но ни увериха, че при неочаквано избухване на война, веднага…
— Това значи след една година — прекъсна го Карсон, — най-много след година.
— Веднага щом избухне война — независимо кога и с кого ще се води, — ти ще бъдеш произведен в генерал от инженерните части… с чин на кавалерийски генерал, а в случай че — в зависимост от изхода на войната — се измени формата на управление на страната, ще ти присвоят и титлата екселенц и… с една дума най-напред баронството. В това отношение… получихме… уверения от най-високо място — довърши безгласно Рон.
— А кой ви каза, че аз искам това? — обади се ледено Прокоп.
— Но боже мой — изтърси Карсон. — Та кой не би го пожелал? На мене обещаха титлата рицар; аз всъщност плюя на това, но то не се прави за мене, а заради хората. Впрочем за вас би имало съвсем особено значение.
— Значи вие си мислите — каза бавно Прокоп, — че аз все пак ще ви предам Кракатита?
Карсон поиска да скочи, но oncle Шарл го задържа.
— Ние смятаме — започна той сериозно, — че ще направиш всичко или, че… евентуално… ще бъдеш готов на всякаква жертва, за да избавиш принцеса Хаген от нелегалното й и… непоносимо положение. При особени обстоятелства… една принцеса може да даде ръката си на военен. Веднага щом те произведат капитан… вашата връзка ще се оформи… чрез строго секретен годеж; принцесата, естествено, ще замине и ще се върне чак когато… когато бъде възможно да помоли член на владетелския дом да й стане свидетел на сватбата. Дотогава… дотогава всичко зависи от теб, дали ще заслужиш брака, за който си достоен и за който е достойна принцесата. Дай ми ръката си. Не е нужно сега да решиш; помисли добре какво правиш, какъв е твоят дълг и какво трябва да пожертваш заради него. Бих могъл да се позова на твоето честолюбие; но се обръщам само към сърцето ти. Тя страда, Прокоп, непоносимо страда и е принесла в името на любовта си жертва, каквато друга жена не е правила. И ти страдаш, Прокоп; съвестта ти страда; но аз няма да упражнявам натиск върху тебе, защото ти вярвам. Прецени добре и после ще ми кажеш…
Карсон кимаше с глава, истински и дълбоко разчувстван.
— Така е — каза той. — Какво разбирам всъщност от тия работи, аз съм един най-прост селяк, но трябва да кажа, че… че… Аз ви го казах, тази жена е от раса. Боже господи, човек едва сега вижда… — той се удари с пестник в областта на сърцето и развълнувано запремига. — Дявол да го вземе, аз бих ви удушил, ако… ако не бяхте достоен…
Прокоп вече не слушаше; скочи и се замята из стаята с изкривено и разярено лице.
— Аз… аз значи трябва, а? — цедеше пресипнал през зъби. — Значи аз трябва? Добре, щом трябва… Вие ме нападнахте от засада! Та аз не исках…
Oncle Рон стана и кротко сложи ръка на рамото му.
— Ти сам — каза той — ще решиш, Прокоп. Не те караме да бързаш; посъветвай се с най-хубавото, което е в тебе; допитай се до бога, любовта или съвестта, или честта, или не знам какво. Обаче помни, че не става въпрос само за тебе, но и за тази, която те обича така, че е в състояние… да извърши… — Той махна безпомощно с ръка. — Да вървим.