Той стана и тихо се приближи до тоалетната и масичка. Господи, колко много странни и нежни неща имаше тук! Флакончета, пръчици, кутийки, кремове, играчки без брой; това е, значи, занаятът на жените; очи, усмивка, ухание остро и ласкаещо. — Чуканчетата на пръстите му трепереха над тези крехки и тайнствени нещица, раздразнени, като че ли се докосваха до нещо забранено.
Тя се изправи на вратата в кожено яке и с кожена шапка на главата, като нахлузваше големи ръкавици.
— Приготви се — каза тя безцветно. — Тръгваме.
— Къде?
— Където искаш. Приготви каквото ти е необходимо, но побързай, побързай!
— Какво значи това?
— Не питай много. Не можеш да останеш повече тук, нали знаеш? Те няма да те пуснат само така. Ще тръгнеш ли?
— За… за колко време?
— Завинаги.
Сърцето му се разтупа.
— Не-не, аз няма да замина!
Тя пристъпи към него и го целуна по лицето.
— Трябва — рече тя тихо. — Ще ти кажа, когато излезем навън. Ела пред замъка, но бързо, докато е тъмно. Върви, върви сега!
Като насън той отиде в стаята си; награби книжата си, скъпоценните си и незавършени записки и бързо се огледа: Това всичко ли е? Не, няма да замина, проблесна в главата му и той остави книжата и изхвръкна навън. Там чакаше голям автомобил със загасени фарове и запален мотор; принцесата беше вече на волана.
— Бързо, бързо — прошепна тя. — Вратата отворена ли е?
— Отворена е — измърмори съненият шофьор, като спусна гюрука.
Някаква сянка заобиколи отдалеч автомобила и се спря в тъмнината.
Прокоп се приближи до отворената врата на автомобила.
— Принцесо — промърмори Прокоп. — Аз,… аз реших да им дам всичко… и… да остана.
Тя не го слушаше; наведена напред, тя втренчено се взираше към онова място, където сянката се беше сляла е тъмнината.
— Бързо — задъхано каза тя, хвана Прокоп за ръката и го вмъкна в колата до себе си; преместване на скоростния лост и автомобилът потегли. В този миг в замъка светна някакъв прозорец, а сянката изскочи от тъмнината.
— Стойте — извика сянката и се хвърли пред колата; беше Холц.
— Настрана — извика принцесата, затвори очи и даде пълен газ. Прокоп вдигна ръце ужасен; чу се нечовешки рев, колелото се друсна през нещо меко, Прокоп поиска да изскочи, но колата така рязко зави на изхода, че вратата й се затръшна от само себе си, и лудо се понесе в тъмнината. Ужасен се обърна към принцесата; едва различаваше чертите й в кожената шапка, лицето й беше наведено ниско над волана.
— Какво направихте?
— Тихо — изшътка остро тя, все така наведена напред.
В далечината той различи три фигури на слабо осветеното шосе; тя намали ход и спря до самите тях. Беше военен патрул.
— Защо не сте запалили фаровете? — скара се единият войник. — Кой е там?
— Принцесата.
Войниците вдигнаха ръце към фуражките и отстъпиха.
— Парола?
— Кракатит.
— Запалете, ако обичате. Кой пътува с вас? Разрешението, моля ви.
— Ей сега — рече спокойно принцесата и превключи на първа.
Автомобилът буквално подскочи; войниците едва успяха да се отдръпнат.
— Не стреляй — извика единият и колата полетя в тъмнината.
На завоя рязко зави и продължи почти в обратна посока. Спря плавно пред бариерата, която преграждаше шосето. Двама войници се приближиха към колата.
— Кой е дежурният офицер? — попита тя сухо.
— Поручик Ролауф — доложи войникът.
— Извикайте го!
Поручик Ролауф изскочи от караулната, като се закопчаваше.
— Добър вечер, Ролауф — рече тя любезно. — Как сте? Наредете да ми отворят, моля ви се.
Той стоеше почтително, но недоверчиво мереше Прокоп с очи:
— С удоволствие, но… господинът има ли разрешение? Принцесата се засмя.
— Това е само облог, Ролауф. За трийсет и пет минути до Брогел и обратно. Не вярвате ли? Нима ще ми развалите облога? — Тя му подаде ръка през прозореца, като смъкна бързо ръкавицата. — Довиждане и наминете някой път.
Той тракна с токове и й целуна ръка с дълбок поклон; войниците вдигнаха бариерата и колата потегли.
— Довиждане! — извика тя още веднъж.
Понесоха се по безкрайното шосе. Тук-таме се мяркаше светлинна на човешки дом, в селото изплака дете, куче се разлая бясно след летящата кола.
— Какво направихте? — извика Прокоп. — Знаете ли, че Холц има пет деца и саката сестра? Животът му… струва десет пъти повече, отколкото моят и вашият! Какво направи?