Думите на добрия магьосник изпълнили сърцата на Балин и Балан със страхопочитание и почуда. Те продължили да яздят мълчешком, докато паднала нощта.
— Сега слезте от конете — казал им Мерлин, — свалете юздите, оставете ги и ме последвайте.
Сред тъмната гора имало полянка, огряна от меката лунна светлина.
— Останете тук — казал им Мерлин, — защото точно в полунощ крал Риенс ще дойде тайно на това място с няколко свои хора, за да плени лейди Ванс, която търси съпруга си и ще мине оттук, придружена от двама рицари.
Крал Риенс пристигнал с двадесет въоръжени бойци. Балин и Балан ги нападнали толкова яростно, че успели да посекат мнозина от тях, а останалите обърнали в бягство. Крал Риенс обаче се спрял, за да се бие с Балин, и след ожесточена битка бил повален на земята ранен.
— Храбри рицари — казал Риенс, — умолявам ви да не ме съсичате. Голяма полза можете да имате от живота ми, ала малка от смъртта ми.
— Право казваш — съгласил се Балин. — Ще се появиш жив пред крал Артур.
— Аз ще го отведа в Карлиън — казал Мерлин, — а вие ще останете тук, докато дойде време на Великата битка, в която крал Артур ще има голяма нужда от вас.
Тъкмо когато крал Артур се готвел да потегли за Северен Уелс, Мерлин пристигнал в Карлиън.
— Водя твоя най-зъл враг — казал му той. — Беше победен и пленен от двама добри рицари, които ти ще познаеш във Великата битка, за която си тръгнал сега. Тя ще стане под крепостните стени на замъка Тарабил. Там ти ще надвиеш дванадесет крале.
Крал Артур потеглил на своя поход, а дванадесетте крале се приготвили да го посрещнат. Крал Риенс вече не бил там, затова пък лоши съветници убедили Лот Оркнийски да се присъедини към тях, което било жалко, тъй като той бил храбър момък, добър и благороден крал и съпруг на Моргауз, заварената сестра на Артур.
Цял ден продължила битката при замъка Тарабил и дълго време изглеждало, че Артур ще бъде победен. Внезапно обаче откъм гората се появили двама рицари на коне, влезли в битката откъм тила и започнали да нанасят такива удари и да се сражават така ожесточено, та дванадесетте крале помислили, че срещу тях е излязла нова войска, затова се разпръснали и побягнали.
До вечерта от дванадесетте крале бил останал жив само крал Лот и само неговите поданици продължавали да се бият, защото крал Лот не можел да бъде надвит от никого. Тогава внезапно се появил крал Пелинор, който според ориста си продължавал да преследва по света Дирещия звяр. Той започнал да се бие с крал Лот и му нанесъл с меча такъв страшен удар, че Лот се строполил мъртъв на земята, а оркнийската войска побягнала в мрака.
— Ти спечели голяма битка за Логрия — казал Мерлин на Артур, — но победата принадлежи на Рицаря на меча и на неговия брат, както и на Рицаря, преследващ Дирещия звяр.
— Познавам крал Пелинор, но кои са другите двама? — попитал Артур.
— Балин, който изтегли меча на девойката, и неговият брат Балан — обяснил му Мерлин. — Ще се срещнеш с Балин още веднъж, но не и с Балан. И двамата ще умрат в един и същи ден и смъртта им ще бъде печална и недостойна. Историята на Балин и Балан ще бъде най-тъжната история на света, защото този, който е изтеглил меча на девойката, има най-злочестата съдба измежду рицарите.
— Уви! Колко жалко наистина, защото му дължа голяма благодарност за извършените днес подвизи, а не съм заслужил достатъчно доброто, което ми направи! — казал крал Артур.
След битката крал Артур потеглил на север през горите, които в онези времена покривали толкова голяма част от Британия — тръгнал на война със саксите. Един ден, както се били разположили на лагер сред дърветата и крал Артур си почивал в шатрата, опъната на близката поляна, до ушите му достигнало чаткането на копита. Като надникнал навън, той видял един рицар, който яздел бавно сред толкова шумни въздишки и ридания, сякаш бил сполетян от голяма беда.
— Поспри се, добри ми сър — извикал крал Артур, — и ми разкажи защо си толкова скръбен.
— С нищо не можеш да ми помогнеш — казал рицарят и тъжно отминал.
Малко по-късно се появил Балин и коленичил пред крал Артур.
— Кълна се, че си добре дошъл тук! — казал му кралят.
— Може и да си тръгна бързо — отвърнал Балин, — защото над мене тегне страшно проклятие и всеки, останал повече време с мене, е заплашен да го сполети голяма беда. Но те моля, добри ми кралю господарю, да ми дадеш някаква поръка, която да изпълня, за да помогна при създаването на Логрия, преди злото да се е вселило в мене.
— Жал ми е, че не можеш да останеш и да тръгнеш с нас — казал крал Артур, — но Мерлин ми говори за ориста ти. Колкото до поръката… Ето току-що оттук мина рицар на кон, който скърбеше, обзет от някаква голяма мъка. Искам да го последваш и да го доведеш, за да му помогнем, ако може да му се помогне от хора.