С натежало сърце Балин препуснал през Пустеещите земи и когато минавал оттам, хората му казвали: „Ах, Балин, ти причини голяма мъка на страната ни и бъди сигурен, че ще си получиш заслуженото!“
Накрая Балин се озовал в затънтения лес, далече от занемарените села и ниви. Препускал сред дърветата осем дни, докато стигнал до замък, разположен на брега на живописна пълноводна река. Когато излязъл от леса, чул ловджийски рог, който възвестявал смърт — така тръбели дори ако е умрял елен.
„Този рог — казал си Балин — свири за мене. Аз съм мъртвецът, макар да съм още жив!“
Дълъг мост през реката водел до замъка и когато Балин го приближил, насреща му излязла голяма свита от коне, за да го посрещне — сто девойки, които пеели по-нежно от сладкогласни славеи, а подире им сто рицари, облечени разкошно, но мрачни наглед.
Господарката на замъка застанала пред Балин и му казала:
— Рицарю, бъди добре дошъл в моя замък! Ще можеш да си отдъхнеш на спокойствие след всичките си премеждия и мъки. Най-напред обаче според нашия обичай трябва да излезеш на двубой с Рицаря на реката, защото той е най-силният тук. Живее на острова в средата на реката и всеки, който идва в замъка, трябва да се спре при него.
— Не е хубав обичаят, според който един рицар не може да мине оттам, без да се сражава с някакъв странник! — казал Балин.
— Това е единствената битка за тебе — казала господарката.
— Е, след като се налага да се сражавам, аз съм готов — отвърнал Балин. — Конят ми още не усеща умора, макар че сърцето ми тегне и много ми се иска да поспя.
— Благородни сър — обърнал се един рицар към Балин, — струва ми се, че твоят щит не е достатъчно голям за такава битка. Умолявам те, вземи моя!
Балин благодарил на рицаря, взел щита и препуснал към реката, като по пътя проверил дали доспехите му са в ред, за да влезе в бой.
Когато стигнал до брода на реката, една девойка се надвесила от близкия мост и му извикала:
— О, рицарю Балин, защо не взе собствения си щит? Горко ти, така се излагаш на още по-голяма опасност, защото щяха да те разпознаят по рисунката върху щита ти. Горко ти, няма съмнение, че ти си най-несретният от всички рицари!
— Съжалявам, че изобщо дойдох в този край — казал Балин, — но няма обратен път, защото всички ще си помислят, че съм страхливец!
Стигнал Балин до острова, а там го чакал един рицар в черни доспехи със спуснато забрало и без герб на щита.
Двамата мълчешком вдигнали копия и препуснали един към друг толкова устремно, че копията им се счупили, а те самите паднали от конете си с такава сила, че известно време лежали безчувствени на земята. Скоро обаче скочили на крака и започнали ожесточено да се бият с мечове. Отначало Балин ударил Черния рицар със злочестия си меч така, че кръвта на врага му напоила пръстта, но после и той получил толкова удари, че паднал повален.
Когато се надигнал да продължи битката, Балин видял, че на моста и по крепостните стени се били скупчили храбри рицари и изискани дами, които безмълвно наблюдавали битката. Двамата отново се спуснали един към друг и си нанесли такива удари, от които някой по-слаб мъж би загинал. Продължили така, докато доспехите им не били разсечени и всеки не получил по седем люти рани, от които животворната кръв се стичала по тревата.
Най-накрая, тъй като вече не можел да се държи на крака, Черния рицар се строполил на земята. Балин останал прав, облегнат на меча си, защото иначе и той щял да падне.
— Кой си ти, рицарю? — попитал той падналия. — За пръв път в живота си срещам толкова храбър противник, като се изключи собственият ми брат.
Черният рицар отговорил:
— Името ми е Балан. Брат съм на смелия рицар Балин.
— Горко ми, че доживях този ден! — извикал Балин и паднал в несвяст на земята поради загубата на кръв и от ужас при мисълта какво се е случило. Бавно, много бавно и мъчително Балан се довлякъл до Балин, свалил забралото и се взрял в лицето му. А Балин дошъл на себе си и извикал:
— О, Балан, братко мой, когото обичам повече от всеки друг на света, ти ме посече, а аз посякох тебе! Хората вечно ще говорят със скръб за нашата смърт!
— Горко ни, че стана така! — изхлипал Балан. — Ако носеше собствения си щит, щях да те позная по герба върху него! А пък ако не бях победил и убил рицаря, който живееше някога на този остров, нямаше да стана страж, облечен в черни доспехи!
Тогава господарката на замъка заедно със свитата си дошла при двамата братя и Балан казал: