— Истината говориш — казал Артур. — Точно Гуиневир съм избрал да бъде моята кралица.
Мерлин отишъл при крал Лодегранс и му разказал за любовта на Артур.
— През целия си живот не съм получавал по-хубава вест от тази, че един толкова благороден и достоен крал е обикнал дъщеря ми — казал Лодегранс. — Сега всички мои земи ще преминат във владение на крал Артур, а придворните ми ще станат негови рицари. На празника Петдесетница ще доведа Гуиневир при Артур и тогава ще вдигнем сватбата им.
Междувременно крал Артур направил Великденско празненство в Камелот, но още преди рицарите му да насядат около дългата маса в залата, между тях избухнали страшни препирни кой кое място да заеме, защото смятали за по-голяма чест, ако седят в началото на масата, отколкото в края й.
— На Петдесетница тази грешка ще бъде поправена — казал Мерлин, когато чул за свадата. — На този ден в залата ще бъде сложена маса, която ще се превърне в център на величието в Логрия, и славата на тази маса ще се разнася докато свят светува.
Наближавала Петдесетница и в Камелот се събрали много рицари, както и младежи, които искали да станат рицари. Между тях били Гавейн, племенникът на крал Артур, и Тор, синът на крал Пелинор. Крал Артур ги посветил в рицарство сутринта в деня на сватбата си и заявил, че двамата му най-нови рицари ще трябва да извършат велик подвиг, за да докажат колко струват, и че им се пада да изпълнят първата молба, която бъде отправена към него.
Сватбата наистина била прекрасна. Двама архиепископи съединили ръцете на младоженците, а четирима крале носели златни мечове пред Артур и Гуиневир, когато те излезли от абатството при хората, които чакали да ги поздравят.
Накрая шествието стигнало до празничната зала, почти запълнена от огромна кръгла маса, направена от камък и дърво, пред която стоял Мерлин.
— Приветствувам ви, кралю и кралице на Логрия! — извикал Мерлин. — Вашите места на масата ви очакват, има места и за сто и петдесет рицари, за Рицарите на Кръглата маса. Над всяко седало (защото така се наричат местата на тази маса) ще намерите изписано със златни букви името на рицаря, който трябва да го заеме. А когато някой рицар загине в бой или умре и наместо него приемете друг рицар, името му ще се появи на седалото. Името на умрелия обаче ще избледнее. При все това имената на Рицарите на Кръглата маса ще живеят вечно. Сядайте всички, защото на една кръгла маса никой не може да се оплаче, че е поставен в най-отдалечения край и че някой друг има по-близко място… Не след дълго ще узнаете каква висока чест е да се седи около кръглата маса.
— Четири места останаха празни — казал Артур, когато всички рицари седнали.
— Прогони съмненията си, защото така ще донесеш още по-голяма слава на Логрия — отвърнал му Мерлин. — Днес тук ще пристигне крал Пелинор, за да си почине от преследването на Дирещия звяр. Едното място е за него. Погледни как златните букви на името му се появяват над седалото! А останалите трима… Върху две от седалата можете да прочетете имената на сър Ланселот Езерни и сър Персивал Уелски. Ланселот ще бъде с вас на следващата Петдесетница. Сър Персивал още не е роден, но най-храбрият рицар, който седи тук, ще бъде неговият баща, а когато Персивал се появи, ще знаете, че остава само една година, докато Свещеният Граал бъде донесен в Камелот. Последното място се нарича Пагубно. Всеки, който го заеме, е заплашен със смърт. На него може да седи само този, за когото е предназначено, а той е най-достойният рицар от всички рицари. Ще се появи, когато му дойде времето.
След това Мерлин отишъл до вратата и въвел крал Пелинор, който коленичил пред крал Артур и преди да заеме мястото си на Кръглата маса, бил посветен в рицарство. От едната страна на трите празни места седнал Гавейн, а Мерлин завел крал Пелинор да седне от другата страна, като казал:
— Това е мястото ти, защото ти си по-достоен да седиш тук, отколкото който и да е друг от присъствуващите. Въпреки това ще дойде ден, когато на това място ще седи сър Тристан.
После започнало голямото пиршество. Още преди края му обаче Мерлин се изправил сред гостите и всички замлъкнали, за да чуят думите му.
— Днес — казал Мерлин — е денят на първия подвиг. Множество необикновени приключения в бъдещите години ще започват от тук, както седите около Кръглата маса, но аз няма да бъда между вас, за да ги видя… А сега стойте и не мърдайте, защото ще видите нещо необичайно и чудно…
Както стояли и чакали в настъпилата тишина, в залата се втурнал бял елен, гонен от малка бяла хрътка, а сред тях влетяла глутница от шестдесет черни копоя, които се раздирали от лай. Белият елен направил кръг около масата и когато отново наближил вратата, хрътката му излязла ребром, поради което еленът направил голям скок встрани и съборил един рицар на име сър Абел, който се хранел на една масичка. Рицарят тутакси сграбчил хрътката и бързо напуснал залата, след което яхнал коня си и изчезнал. Черните кучета хукнали в гората подир белия елен, но още преди да заглъхне звънкият им лай, в залата влязла девойка на бял кон и викнала на крал Артур: