— А сега — казал Тор, като ги гледал — ставайте на крака и вървете в двора на крал Артур. Кажете, че ви изпращам аз, Рицаря, преследващ хрътката. Иначе ще ви убия на място!
Двамата рицари се заклели да му се подчинят и сър Тор тъкмо обърнал коня, за да продължи пътя си, когато джуджето се приближило.
— Сър, умолявам те да изпълниш желанието ми! — казало то.
— Ще го сторя — отвърнал Тор. — Какво искаш?
— Моля само да ми позволиш да стана твой слуга! — рекло джуджето. — Нека сега те последвам, защото не искам вече да служа на тези страхливи рицари!
— На драго сърце! — съгласил се Тор. — Вземи един кон и тръгвай с мене!
— Ти яздиш подир рицаря с бялата хрътка, нали? — попитало джуджето. — Аз ще те заведа при него!
Минали през гората и не след дълго стигнали до две копринени шатри, опънати край един манастир. До едната шатра бил окачен бял щит, а до другата — червен.
Тогава сър Тор слязъл от коня и докато джуджето държало юздите и копието, той отишъл до бялата шатра и надникнал вътре. Там видял три девойки, заспали на разкошни постелки. Той не ги събудил, а отишъл в другата шатра, където заварил само една спяща дама, а до нея стояла бялата хрътка, която, щом го видяла, така силно се разлаяла, че събудила дамата.
Сър Тор хванал хрътката, която се хвърлила към него, и я подал на джуджето.
Миг по-късно дамата излязла от шатрата си. Излезли и трите девойки, които се били събудили от шума. Дамата попитала сър Тор:
— Рицарю, защо взе моята хрътка?
— Така трябва, защото съм изпратен за това от двора на крал Артур.
— Няма да стигнеш далече, преди да си платиш за тази лоша постъпка — казала дамата.
— Ще понеса смирено всяко премеждие, което ме сполети! — казал Тор и като обърнал коня, потеглил назад по пътя за Камелот.
Не след дълго обаче двамата с джуджето чули зад гърба си чаткане на копита и гласа на сър Абелус (рицаря, взел първоначално хрътката), който крещял:
— Рицарю! Спри и върни хрътката, която си откраднал от моята дама!
При тези думи Тор се обърнал и вдигнал копието си. Тогава Абел сторил същото и те препуснали един срещу друг, докато с трясък се сблъскали и паднали от конете. После изтеглили мечовете и се хвърлили в бой, като удряли с такава сила, че от доспехите им се разхвърчали парченца като трески под брадвата на дървар. Накрая Тор повалил Абел на земята.
— Признай се за победен! — извикал му той.
— Никога! — задъхано отвърнал Абел. — Няма да се призная за победен, докато съм жив, освен ако не ми върнеш хрътката!
— Няма да го бъде — казал Тор, — защото имам поръка да занеса хрътката на крал Артур, а и тебе да изпратя там като победен рицар!
В същия миг се появила девойка на кон, която препускала като вихър.
— Рицарю! Рицарю! — извикала тя на сър Тор. — Заради любовта към крал Артур и славата на неговия двор, нека получа от тебе такъв дар, какъвто поискам! Тъй като си благородник, трябва да изпълниш молбата ми!
А сър Абел се разтреперал още щом видял девойката. Претърколил се много бавно и започнал да се отдалечава пълзешком.
— Добре — съгласил се сър Тор, — кажи какво искаш да ти подаря-, прекрасна девойко, и ще го получиш.
— Благодаря ти! — отговорила тя. — А сега те моля да ми дадеш главата на този притворен рицар, сър Абел, защото той е най-непочтеният рицар на света и най-жестокият убиец!
— Ето че се разкайвам за обещанието си — казал сър Тор. — Не може ли той да поправи по някакъв начин злото, което ти е сторил?
— Невъзможно е — отвърнала девойката, — защото той пред очите ми уби собствения ми брат и не пожела да го пощади, макар че аз коленичих в калта и половин час го молих да прояви милосърдие. Затова бързо му отсечи главата, умолявам те, иначе ще разкажа в двора на крал Артур какъв недостоен рицар си!
Сър Абел, застанал малко по-встрани, чул всичко и започнал да моли сър Тор да прояви милосърдие и да го пощади.
— Вече не мога да го направя — отвърнал Тор, — иначе как ще удържа на думата си? Нещо повече, преди малко ти не беше съгласен да се признаеш за победен, за да пощадя живота ти!
Тогава Абел хукнал да бяга, но Тор го настигнал много скоро и с един удар отсякъл главата му.
— А сега, сър — казала девойката, — ела да си поотдъхнеш в имението ми, което се намира недалече!
Тор тръгнал с нея и бил приет много сърдечно от съпруга на дамата — добър стар рицар, който му благодарил, че е отмъстил за убийството, и му казал, че винаги може да разчита на тяхното гостоприемство.
После Тор потеглил към Камелот в прохладната вечер, а джуджето зад него носело хрътката. Не след дълго край един кладенец Тор съзрял баща си крал Пелинор, който плачел над телата на мъртъв рицар и девойка.