— О, татко, каква беда те е сполетяла, та си тук? — попитал Тор.
— Мой е този срам! — започнал крал Пелинор. — Когато тръгнах от Камелот, за да накарам лейди Нимю да се върне, толкова бързах да изпълня поръката, че не исках да губя нито миг. Като минавах край кладенеца, тази дама ми извика: „Помогни ми, рицарю, помогни ми, за бога!“ Но аз не се спрях. А после тя се е самоубила, както разбрах, от скръб, защото този рицар е умрял от тежките си рани!
Тогава откъм гората се задала лейди Нимю и попитала крал Пелинор защо е обзет от такава мъка. Той й разказал случилото се, а тя го посъветвала:
— Послушай ме! Вземи тези тела и ги отнеси в Камелот, за да бъдат погребани с почести!
— А успя ли да изпълниш поръката си? — попитал Тор баща си, след като му разказал как намерил хрътката.
— Справих се лесно — отвърнал крал Пелинор. — След като бях препускал известно време през гората, срещнах лейди Нимю, хваната от двама оръженосци. „Прекрасна лейди — казах аз, — трябва да дойдеш с мен при крал Артур! — На драго сърце ще дойда! — отвърна ми тя. — Не можеш да я вземеш — обадиха се оръженосците, — докато не поговориш с двамата рицари, които се бият за нея ей там!“ Като се обърнах, видях двама рицари, които ожесточено се биеха с мечове, а тревата по цялата полянка бе утъпкана и окървавена. Подкарах коня си към тях и ги попитах защо се бият. „Заради тази дама! — казаха ми те. — Ти също няма да я получиш!“ След това, без повече приказки, и двамата обърнаха конете си и ме нападнаха. А преди да успея да сляза на земята, единият от тях се хвърли към мене, уби коня ми и каза присмехулно: „Ето сега и ти си пешак като нас!“ „Пази се — извиках му аз, обзет от силен гняв, — защото ще получиш страхотен удар, задето уби коня ми!“ Тогава замахнах и с един удар разцепих шлема му на две, както и главата му! Другият рицар обаче не се опита да се бие с мене. „Аз съм сър Мелиот де Логрис — каза той — и само исках да спася лейди Нимю от мъжа, когото ти съсече. Вземи сега коня му, понеже той уби твоя, и върви с моята братовчедка лейди Нимю в двора на крал Артур. А един ден и мене ще ме видите там.“ После ние бавно потеглихме назад и ето че ти ме завари при кладенеца.
Когато наближили Камелот, те настигнали сър Гавейн, който тъжно препускал, положил тялото на мъртвата дама върху седлото пред себе си. Тримата минали по улиците, облени от мекия вечерен зрак, и влезли в голямата зала на замъка, където крал Артур и неговите рицари били седнали да вечерят около Кръглата маса.
Още преди да заемат местата си, всеки от тях бил помолен да разкаже за приключенията, които е преживял.
— Ах, крал Пелинор — въздъхнала кралица Гуиневир, — много голяма е вината ти, че не си спасил живота на дамата край кладенеца.
— Уви, така устремно бях поел пътя си, че нищо не можеше да ме спре, но до края на дните си ще се укорявам, че не го направих! — отвърнал крал Пелинор.
— Друго не ти остава — обадил се мрачно Мерлин, — защото дамата е собствената ти дъщеря Алин, която ти търсеше от толкова много години, а мъртвият й съпруг е сър Майлс Ландски.
— Ала синът ти сър Тор се е справил добре — му припомнил Артур, като се мъчел да утеши наскърбения крал Пелинор. — На драго сърце го каня да заеме мястото си на моята маса, а ти също сядай, защото вече няма да отминаваш в галоп покрай онези, които те молят за помощ. А какво е станало с племенника ми Гавейн? Защо изглежда натъжен и носи обезглавеното тяло на девойка?
— Аз я посякох — казал с мъка Гавейн и разказал всичките си приключения, без да скрива нищо. — Това ми дойде като възмездие, задето не исках да проявя милосърдие към подлия рицар, когото възнамерявах да убия — казал в заключение той. — Ето защо се заклевам винаги да бъда милостив и да подарявам живота на всеки, който ме моли да го пощадя. Нещо повече, за да изкупя вината си, ще си поставя следната цел: преди всичко винаги да защищавам девойките и дамите, които са потърсили моята закрила, и да бъда техен верен и достоен рицар!
— Всички сте си извлекли добра поука — казал замислено Мерлин. — А сър Гавейн е получил най-жестокия урок, макар че в бъдеще той ще стане най-благородният, най-храбрият и най-милосърдният измежду рицарите… А сега чуйте: днес, на първия ден на Кръглата маса, аз задължавам всички ви да станете членове на Ордена на рицарското благородство. Всички вие, както и онези, които след време ще седят около Кръглата маса, сте Рицари на Логрия и заради славата на Логрия, кралството на справедливостта, никога не забравяйте високите добродетели, които царуват в него. Не вършете безчинства, не убивайте, не бъдете жестоки и зли; пазете се от измяна, от всякакво притворство и от нечестни дела; проявявайте милосърдие към всеки, който ви помоли за това, или вече не сядайте на тази маса. И винаги помагайте с всичко, което е по силите ви, на дамите и девойките, подкрепяйте благородните жени и вдовиците, на първо място поправяйте злото, причинено на която и да е жена по света, и никога, под страх от смъртно наказание и вечен позор, не се отнасяйте лошо с никоя жена, нито позволявайте на друг да го прави. Никога не проявявайте користолюбието да влизате в разпра или бой, които са нечестни и непочтени!