— Ще се закълнете да бъдете благородни рицари — казал крал Артур. — А всяка година на Петдесетница ще гледате да идвате тук в Камелот, за да подновите клетвата си. Тогава всички заедно ще заемете местата си около Кръглата маса. А аз се заклевам на този ден да не слагам залък в уста, докато не стане нужда да извършим някой подвиг или смело начинание.
— Вършете всичко така, че кралство Логрия да пребъде и да се превърне в пример за хората в бъдеще — добавил Мерлин. — И не се съмнявайте: макар че всички вие ще умрете, неговата слава и примерът му ще живеят вечно… А сега вече трябва да ви напусна, за да заспя дългия си сън, докато дойде уреченият час, когато на земята се образува следващият Кръг на Логрия… Има неща, които вие може би не разбирате, но ето нещо, което ще разберете: не нарушавайте клетвата си да бъдете благородни рицари и продължавайте да бъдете в сговор с крал Артур, който е символът на кралство Логрия и негов владетел…
След това Мерлин бавно прекосил залата и потънал в нощта, а лейди Нимю, която крал Пелинор бил довел в Камелот, тихо станала от мястото си и последвала Мерлин.
4.
МАГИИТЕ НА НИМЮ И НА ФЕЯ МОРГАНА
На следващия ден след Петдесетницата, когато Кръглата маса се била появила в Камелотския замък, крал Артур се метнал на коня си и препуснал сам из гората, натъжен от необикновените думи на Мерлин. Както яздел, изведнъж пред него изникнал самият Мерлин.
— Дойдох да си вземем сбогом — рекъл добрият магьосник, — а и за да ти съобщя последното си предсказание… Добре се грижи за меча Екскалибур и за вълшебната му ножница и знай, че една зла жена ще я открадне от тебе. Тя е майката на Злия рицар, който ще те повали на Камланското поле. При все това тя ще бъде с тебе в последния ти час — пречистена от злото, тя заедно с други дами ще те доведе в Авалон… От тях, от дамите на Авалон, една очаква и мене — не друга, а лейди Нимю. Тя ще ме зарови още жив в земята…
— Не можеш ли да се спасиш от нея с вълшебното си изкуство? — попитал Артур. — О, Мерлин, никак не искам да те загубя!
— Уви, така ми било писано — отвърнал Мерлин. — То е за прослава на Логрия. Затова пък ти ще трябва да докажеш достойнствата си и да се справяш с всичко сам!
Като казал това, Мерлин продължил пътя си, навлизайки все по-навътре и по-навътре в гората по стъпките на лейди Нимю. Така стигнали до гуинедските земи, чийто владетел бил крал Пант, и отседнали в неговия замък. А на сутринта, преди отново да поемат пътя си, Мерлин разговарял с жената на крал Пант, която се казвала Елейн:
— Ти имаш син, прекрасен момък, когото Езерната господарка взе от люлката му още като младенец и той живя при нея много години. Преди да напусна човешкия свят, ще се срещна с този момък, чието име е Ланселот, и една друга Елейн в бъдни времена ще му роди син, наречен Галахад. Тези двама рицари ще бъдат най-достойните от всички около Кръглата маса и ще донесат най-голямата слава на Логрия.
А когато Мерлин се срещнал с Ланселот, той благословил момъка и му поръчал да отиде в двора на крал Артур преди следващия празник Петдесетница, за да помоли крал Артур да го направи рицар, като му предаде, че това е било последното желание на Мерлин, преди жив да легне в гроба си.
После, докато крал Пант, кралица Елейн и младият Ланселот се дивели на думите му, Мерлин си тръгнал от замъка и потънал сред хълмовете на Северен Уелс, а Нимю вървяла пред него и свирела на куит, на вълшебна уелска арфа, и пеела необикновени песни, пълни със странна и чудна магия.
Накрая стигнали до уреченото място и там, в сянката на красива глогина, покрита с бели цветчета, Нимю седнала, а Мерлин сложил глава на скута й. После, като свирела и пеела, Нимю изплела девет магически кръга около Мерлин и глогината. Мерлин заспал, след което се събудил и тогава му се сторило, че се намира в най-прекрасната и най-укрепената кула на света.
— Лейди Нимю — казал той, — ти ми отне всичкото вълшебство, поради което аз никога няма да мога да напусна тази кула. Остани при мене, за да не бъда сам, докато съм омагьосан.