— Не след дълго ще трябва да си вървя — отвърнала му тя, — защото крал Артур се намира в голяма опасност и след като ти вече не можеш да бъдеш редом с него, аз ще трябва да отида и да му помогна. Фея Моргана прави коварни магии, за да го улови в мрежите си. Трябва да те напусна и да побързам… Но първо ще ти даря покой, за да прекараш в сън векове наред, докато пукне зората на деня, когато ще се събудиш.
Тогава Мерлин се изправил на крака и като в сън тръгнал по тясното стълбище, което се появило в зейналата пред него земя. Вървял все надолу и надолу, докато стигнал до тъмна каменна стая под голяма скала. Там легнал на една голяма каменна плоча, която приличала на маса, и заспал. А Нимю направила магия, с която затворила ходника към светлината, и бързо потеглила за Камелот. Така Мерлин останал да почива в тъмната си гробница. И той ще лежи непробудно там до деня, когато на този остров отново бъде образуван Кръга на Логрия. А дали гробницата му се намира в омагьосаната Броселиандска гора, на пясъчния Остров на бардовете в Корнуол, или в Брагдънския лес, това никой не знае и до ден-днешен.
Междувременно крал Артур отишъл на лов в тайнствените гори на Южен Уелс заедно със сър Уриенс, брат на Гуиневир и съпруг на Фея Моргана, и с храбрия рицар сър Аколон Галски. Те устремно преследвали един голям елен, препускали миля подир миля, докато се загубили далече в гората и толкова път изминали, че накрая конете им се строполили мъртви под тях, а ловците продължили да преследват елена, който вече бил толкова изтощен, че едва се движел.
Излезли от гората и тръгнали по един обрасъл с трева рид, където видели, че еленът пада и умира. А после, когато се огледали, забелязали, че ридът се спуска към голяма вода, където малък кораб, целият покрит с коприна, плавал към брега. Корабът стигнал точно до тях и минал дори през пясъчната плитчина, за да могат те да се качат на борда му, но там не се виждала жива душа.
— Да се качим на този странен кораб и да срещнем смело приключенията, които ни очакват — предложил крал Артур.
Те се качили на борда и открили, че корабът е твърде хубав, богато обзаведен и украсен с изкусно изтъкани коприни. Било вечер, когато стигнали до брега, а щом стъпили на кораба, нощта бързо се спуснала — толкова бързо, че след миг станало тъмно като в рог. Тогава изведнъж по фалшборда се появили големи факли и силно осветили палубите. Корабът се плъзнал по гладките тъмни води, а дванадесет красавици излезли от каютите и поднесли на ловците всякакви ястия и вина, каквито можел да пожелае човек. През цялото време се леела нежна музика, а самият кораб бил пропит от тежкото ухание на непознати цветя.
Кралят и двамата му другари били уморени от лова през деня и след като похапнали и се насладили на нощната прохлада на палубата на този необикновен кораб, ги завели в разкошни каюти, приготвени нарочно за тях. Не след дълго ги сложили в меки, удобни легла. И тази нощ всички те спали необичайно дълбоко.
На сутринта Уриенс се събудил и видял, че се намира в Камелот в собственото си легло, редом с жена си, кралицата Фея Моргана, която била магьосница. Той много се чудил как така за една нощ, докато е спал, е изминал двудневния път обратно. Жена му се усмихвала много загадъчно, а в големите й тъмни очи проблясвали странни и зли пламъчета, но тя нищо не му казала, макар добре да знаела какво се е случило.
Крал Артур обаче се събудил в черна и мрачна тъмница — във влажното и прогнило подземие на голям замък. В тъмното дочул стенанията на двадесет рицари, които също така жестоко били лишени от свободата си.
— Кои сте вие, та толкова много се оплаквате? — попитал той.
А един от тях му отговорил:
— Ние сме двадесет рицари, а някои от нас лежат тук вече осем години.
— Как е станало това? — попитал Артур.
— Господар на този замък — казал рицарят — е един зъл човек на име сър Дамас. Той подло си е присвоил замъка и земите му от по-големия си брат, добрия рицар сър Аутлейк. Взема в плен всеки, който дойде в замъка му, и го хвърля в тази отвратителна тъмница…
Докато разговаряли, вътре влязла девойка, понесла светилник, и попитала крал Артур:
— Как се чувствуваш, сър?
— Трудно ми е да кажа — отвърнал той. — Нито пък разбирам по какъв начин съм попаднал в това прокълнато място.
— Сър — казала девойката, — ти можеш да се спасиш, както и да освободиш тези рицари, стига да участвуваш в двубой от името на господаря ми. Днес неговият брат ще изпрати тук своя победител в турнирите, за да се бие вместо него с човек на нашия господар. Който спечели, ще стане владетел на всичките земи.