А Ланселот, макар че сякаш не чувал нелюбезните неща, които говорели за него някои от рицарите около Мордред, усещал недоволството им и се натъжил. Затова, когато се събудил рано на следващата сутрин, той станал и повикал при себе си братовчед си Лионел.
— Приготви се, мили братовчеде — казал му той, — защото днес ще тръгнем на първия си рицарски поход. Можеш да не се съмняваш, че ще преживеем достатъчно приключения, преди да се върнем обратно в Камелот.
В пълно бойно снаряжение те потеглили през гората. Ту се скривали в сянка, ту излизали на светло и били толкова хубави, че едва ли е имало по-хубави рицари на света. Все по-високо и по-високо се издигало слънцето, все по-силно парели лъчите му, докато на Ланселот така му се приспало, че накрая помолил Лионел да спрат и да си починат.
— Погледни — казал му след малко Лионел, — ей там до гъсталака расте хубава ябълка. И ние, и конете можем да си отдъхнем под сянката й.
— Тъкмо навреме — казал Ланселот, — защото, да си кажа правичката, години наред не съм усещал такава умора!
Те вързали конете си за дърветата и докато Лионел стоял на стража, да не би да ги нападнат разбойници, Ланселот легнал на земята, сложил шлема под главата си наместо възглавница и дълбоко заспал.
Денят бил много горещ и тих и Лионел започнал да клюма, както стоял подпрян на меча си, но изведнъж чул дрънчене на доспехи и видял недалече в полето трима рицари, които препускали като вятър, преследвани от четвърти, доста силен и мощен рицар. Докато Лионел гледал, силният рицар настигнал първо един, после втори от враговете си, докато накрая не повалил всички на студената земя. После слязъл от коня си, метнал всеки напреки на седлото на собствения му кон, завързал го с юздите, отново яхнал коня си и препуснал, като подкарал пред себе си трите коня с позорния им товар.
Когато сър Лионел видял това, той си помислил: „Ето начин да се прославя!“ И без да събужда сър Ланселот, яхнал коня и препуснал в галоп подире им. Много скоро настигнал силния рицар и го помолил да се обърне и да се защищава или незабавно да освободи тримата мъже, които така позорно бил вързал. Тогава силният рицар обърнал коня, вдигнал копието си и връхлетял върху Лионел толкова светкавично, че съборил и него, и коня му на земята. След това слязъл, вързал ръцете и краката на Лионел, метнал го върху коня му, точно както бил направил с другите трима, и отново препуснал след конете.
През това време в Камелот сър Ектор Крайбрежни забелязал отсъствието на млечния си брат Ланселот и на братовчед си Лионел и като решил, че те са тръгнали да търсят приключения, също се стегнал за път и препуснал през гората.
Дълго време яздил, но нямало и следа от тях. Накрая, като срещнал един старец, който бил лесничей, Ектор спрял и го попитал:
— Добри ми човече, знаеш ли наблизо някое място, накъдето може да са тръгнали рицари, за да търсят приключения?
— Зная, рицарю, как да не зная — отвърнал старецът. — На не повече от миля в укрепен замък до брода на реката живее сър Таркуин. Над брода расте голям дъб, а на клоните му са окачени щитовете на много достойни рицари, които сър Таркуин е победил и е хвърлил в дълбока тъмница. Там е окачена и една голяма медна купа. Удари по нея с дръжката на копието си и сър Таркуин ще излезе, за да се бие с теб.
— Хиляди благодарности — казал учтиво Ектор и забил шпори в коня си.
Скоро той стигнал до замъка край брода и там на едно високо дърво наистина били закачени пъстър куп щитове, сред които Ектор разпознал щита на братовчед си Лионел. Тогава, обзет от ярост, Ектор взел да удря по медната купа, докато тя закънтяла като голяма камбана, а той обърнал коня и го завел на брода да го напои.
— Излез от водата и ела да се бием! — чул той зад гърба си силен глас. Като се обърнал бързо, Ектор видял огромен рицар с вдигнато копие, който го чакал.
Обзет от силен гняв, Ектор изскочил от водата и нападнал рицаря толкова устремно, че врагът му се завъртял два пъти заедно с коня.
— Добре сторено! — прогърмял гласът на Таркуин. — Удари ме както удря храбър рицар и сърцето ми се изпълни с радост!
Казал това и връхлетял върху Ектор, улучил го под дясната мишница, вдигнал го като перце от седлото с върха на копието си и го отнесъл в замъка, където го хвърлил на земята.
— Ще ти пощадя живота — казал Таркуин, — защото много те бива в боя!
След това смъкнал ризницата от Ектор и го пратил в дълбоката тъмница при другите рицари.