— Горко ни! — възкликнал тъжно Ектор, когато видял, че и Лионел е затворен вътре. — Как се случи това с тебе? А къде е Ланселот? Само той би могъл да ни спаси, защото единствено той е достатъчно силен, за да се сражава с Таркуин и да му надвие!
— Оставих го заспал под едно дърво… — отвърнал тъжно Лионел.
Сър Ланселот все така кротко и сладко спял под дървото, без дори да подозира какво се е случило с братовчед му и с брат му. Но когато превалило пладне, появили се четири кралици, яхнали снежнобели мулета, а четирима рицари, забили върховете на копията си в четирите края на покривало от зелена коприна, го държали над главите на дамите, за да ги пазят от силното слънце.
Както си яздели, те чули цвиленето на боен кон и като се огледали, видели, че конят е вързан за храстите, а близо до него под голямата ябълка спи рицар, напълно въоръжен, само че без шлем на главата.
Те тихо се приближили, за да го разгледат. Рицарят бил толкова красив, че и четирите кралици мигновено се влюбили.
— Хайде да не се караме за него — казала едната от тях, която била Фея Моргана, коварната сестра на крал Артур. — Аз ще го омагьосам, за да спи непробудно седем часа. Така ще можем да го отнесем в замъка ми, а когато се събуди, сам ще избере коя от нас да бъде негова любима, иначе го чака страшна смърт в моите тъмници!
И тя направила магия на Ланселот. А когато той отворил очи, открил, че лежи в студена каменна килия, където една хубава девойка му слагала вечерята.
— Е, рицарю, как се чувствуваш? — попитала го тя.
— Не много добре — отвърнал Ланселот. — Струва ми се, че подло са ме омагьосали и са ме хвърлили в мрачен затвор!
— Мисли си каквото искаш — рекла девойката. — Утре ще поговорим повече, сега няма време за приказки.
А тя бързо си тръгнала, обзета от жал, че толкова достоен рицар е станал жертва на нейната господарка, злата кралица.
На следващата сутрин завели Ланселот при четирите кралици и Фея Моргана му казала:
— Ние много добре знаем, че ти си Ланселот Езерни, рицарят на крал Артур, и че лейди Нимю, Езерната господарка, те е отгледала в Авалон, за да станеш най-големият рицар в Логрия и най-достойният на земята. Много добре знаем също, че единствената дама, на която служиш, е кралица Гуиневир, но сега, независимо че така е предопределено от съдбата, тя ще те изгуби, а и ти ще я изгубиш или ще изгубиш живота си. Защото няма да си тръгнеш жив от този замък, ако не избереш някоя от нас да бъде дама на твоето сърце и твоя любима.
— Трудна задача наистина — замислил се Ланселот. — Или да умра, или да взема някоя от вас за своя любима… При все това изборът е лесен: по-скоро ще умра, отколкото да посрамя честта си и да изменя на рицарската си клетва. Не искам никоя от вас, защото вие сте коварни магьосници! Колкото до лейди Гуиневир, мога да потвърдя в сражение с който и да е жив мъж, че тя е най-вярната съпруга на земята!
— Значи ни отказваш? — попитала Фея Моргана.
— Да, кълна се в живота си, че отказвам на всички ви! — извикал Ланселот.
Четирите кралици си тръгнали, като го заплашвали с ужасни неща, а Ланселот останал сам да скърби в студената тъмница и да се чуди каква ли жестока смърт ще му измислят те.
След известно време той чул леки стъпки по каменното стълбище. Вратата тихо се отворила и на прага застанала девойката, която разговаряла с него предишната вечер. Носела му храна и вино, оставила ги на каменната маса и както преди го попитала как се чувствува.
— Повярвай ми, девойко — казал Ланселот, — че никога не съм се чувствувал толкова зле.
— Уви! — въздъхнала девойката. — Много ми е жал, че виждам да се отнасят толкова подло и жестоко към един толкова благороден рицар… Дали не бих могла да ти помогна с нещо, защото всъщност съвсем не обичам тези кралици, на които служа, пък и никакви клетви не ме обвързват с тях…
— Не искам друго, помогни ми само да избягам! — пламенно извикал сър Ланселот. — Обещавам да ти се отблагодаря както пожелаеш, стига това да не е против рицарската ми чест!
— Тогава, сър, искам да те помоля другата седмица в четвъртък да вземеш участие в голям турнир от името на баща ми крал Багдемагус. Защото там ще се бият много от рицарите на крал Артур, а на последния турнир те на три пъти го надвиха.
— Кълна се, че баща ти е забележителен рицар! — казал Ланселот. — С радост ще се бия за него!
— Тогава, сър — продължила девойката, — утре на ранина ще те изведа от този замък и ще ти дам доспехите, щита, копието и коня. После ще тръгнеш през гората и ще се срещнем в абатството, което се намира недалече. Там ще доведа и баща си.