— Ще го сторя — казал Ланселот. — Държа на рицарската си дума!
Преди изгрев девойката отново дошла при Ланселот и го превела през дванадесетте заключени врати на замъка, докато излезли навън.
— Девойко, няма да те подведа, кълна се! — казал Ланселот и потеглил в утрото. Досами седлото се вдигали бели изпарения от земята и накрая конят сякаш се носел по водите на езерото на лейди Нимю, докато се изгубил в сенките на леса. А девойката въздъхнала и се върнала в замъка с насълзени очи, защото малко били жените, които можели да погледнат Ланселот и да не го обикнат.
Няколко дни по-късно Ланселот се срещнал с девойката и с крал Багдемагус в абатството, а в четвъртък потеглил за турнира, вдигнал прост бял щит без отличителни знаци, за да не разбере никой, че това е той.
На турнира сър Ланселот се сражавал честно, като с един удар на копието повалил сър Мадор, сър Мордред и сър Гахалантайн, но пощадил живота им, когато те се заклели да отидат при крал Артур на следващата Петдесетница и да му разкажат как са били победени от Безименния рицар.
После, без да изчака благодарностите на крал Багдемагус, Ланселот отново навлязъл в гората и препускал през деня дни наред, докато внезапно не съзрял един мощен рицар, който се сражавал със сър Гахерис, брата на Гавейн, рицар на ордена на Кръглата маса. Едрият рицар повалил Гахерис на земята, вдигнал го, метнал го напреки на седлото на коня му и потеглил, като карал ранения рицар пред себе си.
Сър Ланселот забил шпори в коня си и препуснал подир непознатия рицар, като извикал:
— Обърни коня, рицарю! Остави ранения мъж да си почине малко, докато ние премерим сили в бой! Чух да говорят, че си опозорил и озлочестил много от рицарите на Кръглата маса. Затова защищавай се!
— Аха! — зарадвал се Таркуин, защото това бил той. — Ако ти самият си рицар на Кръглата маса, толкова по-добре! Не зачитам никого от вашето братство!
— Достатъчно приказки изрече! — ядосал се Ланселот. — Дойде време за удари!
Тогава двамата вдигнали копия, отдалечили се в противоположни посоки, а после се спуснали един към друг, като пришпорили докрай конете си. Всеки ударил другия в средата на щита с такава сила, че конете им се стъписали и хвърлили ездачите си на земята, където известно време те останали да лежат зашеметени. След това се били повече от два часа с мечове, но никой не надделявал, макар че и двамата губели много кръв от многобройните си рани.
— Ти си най-могъщият рицар, когото съм срещал! — запъхтяно изрекъл Таркуин, докато двамата си поемали дъх, подпрени на мечовете. — Ценя добрия воин и от уважение към тебе ще освободя всички рицари от моята тъмница, стига ти да не си Ланселот, който уби брат ми сър Карадос от Печалната кула, защото съм се заклел да отмъстя за смъртта му!
— В тази кула обитаваше повече зло, отколкото съм виждал през целия си живот! — казал Ланселот. — Заслужено убих малодушния сър Карадос, какъвто и да ти е той!
— А! — извикал Таркуин. — Значи ти наистина си Ланселот! Най-много от всичко на света мечтаех да се срещнем! Сега няма да спрем, докато единият от нас не падне мъртъв!
И те подновили боя, докато накрая Ланселот не отсякъл главата на Таркуин.
— Да тръгваме! — казал Ланселот на Гахерис и двамата ранени рицари потеглили към замъка на Таркуин, край който били окачени щитовете на Ектор, Лионел, както и на Кей, Мархаус и на много други рицари на Кръглата маса.
После, докато Ланселот миел раните си в потока, Гахерис отишъл в замъка, повалил на земята пазача, взел ключовете му, отворил вратата на тъмницата и освободил затворниците.
Като видели, че е ранен, всички те си помислили, че той се е бил с Таркуин и го е победил.
— Не е така, благородни господа — казал Гахерис. — Освободи ви Ланселот Езерни, той се сражава и уби Таркуин, когото никой друг не можа да надвие. Сър Ланселот ви моли догодина на Петдесетница непременно да отидете в двора на крал Артур, където той ще се срещне с вас, ако желаете да разговаряте. Също така моли Лионел и Ектор да бъдат там на този ден, в който крал Артур прави голямото си празненство.
— Ще го сторим! — казали рицарите.
— Ние обаче още сега ще тръгнем да търсим сър Ланселот — обадили се Лионел и Ектор.
— И аз идвам с вас — казал сър Кей. — Ще го моля да ми прости за лошите думи, които казах за него, когато крал Артур го направи рицар.
Междувременно сър Ланселот се измил от кръвта и напоил при брода коня, който Гахерис му бил дал. Като видял, че раните му нито са твърде дълбоки, нито го болят толкова, колкото предполагал, той не отишъл в Таркуинския замък, където го чакали рицарите, а отново препуснал през леса, за да търси нови подвизи.