И така Бомен цяла година слугувал в готварницата, а Кей му се присмивал, обиждал го, правел си груби шеги с него и въобще добре се постарал да направи живота му колкото се може по-непоносим.
Бомен обаче винаги проявявал кротост и търпение. Никога не отвръщал на Кей, нито пък отказвал да извърши каквато и да е долна и недостойна задача, която Кей му възлагал. А рицарят, макар да усещал, че самият той се държи лошо, му се подигравал още повече.
Отново дошла Петдесетница и всички от Кръглата маса за пореден път се събрали в Камелот. Крал Артур обаче както винаги не искал да седне на трапезата, докато не дошъл при него един оръженосец и не му казал:
— Сър, можете да започнете пиршеството, защото иде една девойка, която е преживяла необикновени изпитания…
След малко в залата влязла девойка и коленичила пред крал Артур, като молела за неговата помощ.
— Защо ти е необходима? — попитал кралят. — Какво се е случило?
— Сестра ми лейди Лионес е в беда — отвърнала девойката. — Един коварен деспот я затвори в замъка си, като съсипа всичките й земи. Името му е Червения рицар от Червените ливади.
При тези думи Бомен изведнъж застанал пред краля и рекъл:
— Господарю, благодаря ти за дванадесетте месеца, които прекарах в готварницата, където доволно ядох и пих. А сега ще ти кажа и останалите си две желания: първо, да ми позволиш аз да изпълня молбата на тази девойка, и второ, сър Ланселот Езерни да ме придружава дотогава, докато не докажа пред него, че съм достоен за рицар, защото мечтая да бъда направен рицар единствено от сър Ланселот…
— Ще ти разреша тези неща… — започнал крал Артур, но девойката, която се казвала лейди Линет, сърдито се намесила.
— Срамота, крал Артур! Що за обида е това, да изпращаш на помощ на сестра ми някакъв мръсен слуга от готварницата си, докато тук около Кръглата маса седят сър Ланселот, сър Гавейн, сър Гахерис и сър Борс, най-добрите рицари на света, както и много други благородни храбреци!
Обзета от гняв, тя яхнала белия си кон и напуснала Камелот. А докато Бомен се приготвял, за да я последва, дошло едно джудже и му донесло огромен меч, който той препасал. Пред залата чакал силен боен кон, на който Бомен се качил и препуснал, а малко след него тръгнал и Ланселот.
Тогава Кей скочил на крака и сърдито възкликнал:
— Ще настигна момчето от готварницата и хубавичко ще го напердаша, задето върши такива работи!
— По-добре си остани у дома — посъветвал го сър Гавейн.
Но Кей не го послушал, а потеглил облечен в бойни доспехи и пришпорил коня си с все сила. Не след дълго той забелязал Бомен, който тъкмо се изравнявал с лейди Линет.
— Ей, Бомен! — извикал Кей. — Защо не си седиш в готварницата? Защо не уважаваш по-благородните от тебе? Знаеш ли кой съм аз?
— Зная много добре — отвърнал Бомен и обърнал към Кей коня си. — Ти си сър Кей, най-грубият и най-нелюбезният рицар от двора, затова се пази от мене!
Думите му така вбесили Кей, че той веднага вдигнал копието си и се спуснал към Бомен, който, макар и да бил без копие, пришпорил коня си насреща му с изтеглен меч в ръка. И точно когато копието на Кей щяло да прободе момъка както карфицата пробожда пеперуда, Бомен внезапно извъртял коня си, посрещнал копието с тъпата част на острието и ловко забучил меча си в Кей. Кей паднал на земята тежко ранен, а Бомен взел копието и щита му и препуснал след лейди Линет. Ланселот, който яздел по петите му, метнал Кей напреки на коня му, който подгонил по посока на Камелот, за да върне там ранения рицар.
Междувременно Бомен настигнал лейди Линет, но тя съвсем не го посрещнала любезно.
— Срамота! — извикала дамата. — Защо се осмеляваш да ме следваш? Миришеш на готварница, а дрехите ти са вкоравени от мас и лой! А рицарят, когото рани или уби, получи от тебе подъл удар… Връщай се обратно ти казвам, върви си в готварницата. Добре ми е известно, че си само един мръсен слуга, когото сър Кей е нарекъл Бомен заради големите ръце! Големи, ами! Бива ги само да скубят патици и да въртят чепа на бъчвата с бира!
— Девойко — обърнал се учтиво към нея Бомен, — можеш да ми говориш каквото си искаш, но аз няма да се върна назад. Защото обещах на крал Артур да ти помогна в бедата и ще го направя, дори ако това ми струва живота!
— Ще ми помогнеш в бедата, как не! — изсмяла се Линет. — Е, скоро ще се срещнеш с такъв противник, че на драго сърце би дал всичката овнешка чорба от готварницата, за да се върнеш там здрав и читав!