— Напразно чакаш пощада — казал Гарет. — Положително ще те убия, освен ако дамата не се застъпи за тебе.
— Никога! — извикала Линет. — Не искам да ставам длъжница на един прост слуга!
— Тогава той ще умре — казал Гарет.
— Пожали ме, умолявам те! — задъхано казал Зеления рицар. — Ще ти простя за смъртта на брат си и ще ти служа вярно с петдесетте си рицари!
— Безполезно е, ако тя не ме помоли — упорствувал Гарет. — Приготви се да умреш!
— Не го убивай, мръсни прислужнико! — извикала Линет.
— Девойко — казал Гарет, като й се поклонил, — винаги с удоволствие ще изпълнявам заповедите ти. Щом желаеш, ще подаря живота на този благороден рицар. Рицарю от Зелените ливади, имам честта да те освободя. Върви в Камелот със своята дружина, закълни се да служиш вярно на крал Артур и му кажи, че те изпраща Рицаря от готварницата!
Същата вечер Зеления рицар поканил Гарет и Линет на гости в замъка си и макар че дамата продължила да сипе обидни думи в лицето на Гарет, всички други му оказвали почести.
— Срамота! — извикала лейди Линет. — Не подобава така да почитате този човек!
— Мисля, че по-скоро ще бъде срамно, ако пренебрегна с нещо този, който доказа, че е по-достоен рицар от мене! — рекъл Зеления рицар.
— Лейди казал на следващата сутрин Гарет на Линет, докато препускали през гората, — не е любезно от твоя страна толкова да ме укоряваш и да ми се присмиваш, защото ми се струва, че досега ти служих вярно и надвих тези рицари, които според тебе щяха да ме победят. Нещо повече, каквото и да говориш, аз по никой начин няма да се разделя с тебе, преди да изпълня дълга си.
— Е — казала тя, — много скоро ти наистина ще срещнеш достоен противник. Защото сега наближаваме замъка на Синия рицар от Сините ливади, а единствено сър Ланселот, сър Гавейн, сър Борс или самият крал Артур могат да му излязат насреща. Съмнявам се, че дори и те биха могли да спасят сестра ми лейди Лионес, защото Червения рицар от Червените ливади, който я е обсадил, е най-силният човек на света, а тайната на неговата мощ се крие в магия, направена от Фея Моргана.
— Колкото по-силни са враговете ми, толкова по-голяма ще е славата ми, ако им надделея! — казал Гарет.
След това те излезли от гората и стигнали до една голяма морава, покрита с килим от сини великденчета. Там имало опънати много шатри от синя коприна, а край тях се движели рицари и дами, облечени в сини дрехи. Насред моравата растяла висока черница, от която висели множество щитове, принадлежали на рицари, посечени от Синия рицар. На един надвиснал клон бил окачен грамаден син щит, в земята до него било забито синьо копие, а за ствола на дървото бил вързан стоманеносив кон.
— Бягай, смрадливи прислужнико! — подигравателно го подканила лейди Линет. — Това е Синия рицар със стоте си юнаци!
— Тогава ще остана и ще се бия — казал Гарет. — Може би ще успея да поваля неколцина, ако идват един по един.
— Много се чудя кой си ти всъщност — казала лейди Линет, като изведнъж забравила презрителния си тон. — Положително си от благороден произход, защото не е имало дама, която да ругае и да обижда някой рицар така, както го правех аз, а ти винаги ми отвръщаше с любезност и продължи вярно да ми служиш.
— Лейди — казал замислено Гарет, — малко струва рицар, който не може да понесе тежките думи, изречени от жена. Разбира се, че ти ме ядосваше с несправедливите си обвинения, но това ме караше още по-ожесточено да се сражавам с твоите врагове. Колкото до произхода ми, аз ти служих не по-зле от един благородник, а дали съм такъв, или не, ще узнаеш след време, защото докато се разделим, ще трябва да изпълня едно още по-голямо задължение към тебе.
— Ах, прекрасни Бомен — разплакала се Линет, — прости ми за думите, които изрекох против тебе, и бягай, преди да е станало късно!
— На драго сърце ти прощавам! — казал Гарет.
— Ала няма да избягам. По-скоро ще се бия още по-яростно, за да получа в награда още по-нежни думи от тебе!
В този миг Синия рицар съзрял Гарет и се метнал на коня си, като извикал:
— Ей, ти! Рицаря с черните доспехи! Скачай от коня, целуни крака ми и се предай тутакси, иначе безжалостно ще те убия!
— Не, по-скоро ти трябва да паднеш на колене — отвърнал Гарет, — защото ще се наложи да проявя голямо милосърдие, за да пощадя живота на човек, който е посякъл толкова много добри рицари!
Тогава Синия рицар облякъл сините си доспехи, пуснал забралото на синия си шлем, вдигнал синьото си копие и като гръмотевичен тътен се спуснал към Гарет, който го пресрещнал почти в кариер. Така се сблъскали, че копията и на двамата се счупили, а конете им се претърколили на земята.