Думите му ядосали лейди Лионес, но тя продължила да говори любезно и направила голямо празненство в негова чест.
Ала докато Гарет лежал в постелята си през нощта, лейди Лионес изпратила един слуга с голям меч, за да заколи рицаря. Когато обаче човекът се надвесил над него, Гарет се събудил и отклонил удара така, че мечът пробол само, бедрото му. Тогава рицарят скочил на крака, грабнал меча си и посякъл убиеца, като в яда си го накълцал на парчета.
На сутринта лейди Лионес заминала за Камелот и разказала на крал Артур как Гарет я избавил от Червения рицар. Тя помолила краля да направи голям турнир в чест на Гарет, защото много добре знаела, че нейният спасител е или мъртъв, или е получил тежка рана, която може и да не заздравее.
Линет обаче отишла при Гарет и го заварила да стене в леглото си. Тя заплакала заради недостойната постъпка на сестра си, която все още била във властта на магията, направена от кралицата Фея Моргана. Ала Линет също била донякъде веща в магическото изкуство на Авалон, където живеела Нимю, Езерната господарка. Тя се справила толкова добре, че за деня на турнира Гарет бил напълно излекуван от раната си. А после девойката му дала многоцветен вълшебен пръстен. Доспехите на този, който си го сложел, един миг изглеждали жълти, в следващия — кафяви, след малко — черни, а после — червени и никой не можел да познае рицаря.
На турнира Гарет участвувал много пъти, като се бил поред с доста от най-храбрите рицари на Кръглата маса и ги надвил. Ала не искал да се състезава със сър Ланселот, нито с брат си Гавейн, а сър Тристан още не бил там. При все това никой рицар не се прославил толкова, колкото Гарет, чак докато дошло времето, когато сър Галахад и сър Персивал също се присъединили към братството в Камелот.
Когато турнирът приключил, крал Артур направил голямо празненство в тържествената зала, а Гарет върнал пръстена на Линет, за да си го сложи, и всички веднага познали победителя.
Тогава Зеления рицар, Синия рицар и Червения рицар се появили със своите дружини, положили клетва пред крал Артур и му разказали как са били победени в честен бой от Рицаря от готварницата. Сърцето на крал Артур се възрадвало на славата, спечелена от племенника му сър Гарет, и той го поставил да седне на почетно място на Кръглата маса. После Гарет с голяма радост се оженил за лейди Линет и те живели щастливо до края на дните си.
А лейди Лионес си тръгнала от Камелот натъжена и засрамена. Тя се отрекла от коварните магии, с които толкова дълго се била занимавала, и след години сър Гахерис, братът на Гарет, я спечелил за съпруга.
4.
СЪР ТРИСТАН И ПРЕКРАСНАТА ИЗОЛДА
Дълги години след като била създадена Кръглата маса, освен Пагубното място оставали още две празни места. Случвало се и други да бъдат празни за известно време, когато някой рицар бивал убит в отчаяна битка или при дързък подвиг, но винаги нов рицар заемал мястото му. Крал Артур обаче знаел, че не можело толкова лесно да бъдат заети истински празните места — Пагубното място, местата от двете му страни и още по едно място до всяко от тях, — защото те били предназначени за петимата най-прославени рицари в Логрия и за никого другиго. Вляво и вдясно от Пагубното място седнали Гавейн и Ланселот, но на празните места до тях не можели да седнат дори сър Гарет и сър Борс.
Една Петдесетница, когато всички рицари се събрали в Камелот, крал Артур заговорил с Ланселот и Гавейн за тези две места.
— Има един рицар, за когото съм чувал да казват, че е най-достойният измежду рицарите — рекъл Гавейн, — ала той никога не е идвал в твоя двор. Племенник е на крал Марк, владетеля на Корнуол, който е твой васал. Името му е Тристан Лионски.
— Срещал съм го веднъж — обадил се и Ланселот. — Сражава се с някои рицари на Кръглата маса, с Ламорак и Сеграмор, и ги победи. После и аз кръстосах копие с него и държа да знаете, че той е най-способният воин измежду рицарите.
— Наш пратеник ще отиде до Корнуол и ще го помоли да дойде в Камелот — рекъл крал Артур. — Сигурен съм, че именно за него говори Мерлин, когато каза, че един рицар ще седи с нас кратко време, но ще донесе голяма слава на Логрия… Ала ми се струва, че ни предстои приключение, без което не бихме могли да започнем празненството днес.
Защото още преди да свърши да говори, до залата долетяла приглушено тъжната нежна музика на арфа и докато слушали, мелодията се приближавала — толкова тъжна, толкова нежна и несравнима, че по лицата на много от присъствуващите потекли сълзи.
После вътре влязъл менестрелът — хубав мъж, висок, широкоплещест и много благороден на вид, черноок, чернокос и излъчващ достойнство, подобаващо и на крал. При все това обаче бил облечен бедно, с такива скромни дрехи, каквито носят пътуващите менестрели. Той се поклонил на крал Артур и заел място на едно столче до вратата.