— Ела насам, добри ми менестреле — казал Артур, когато вълшебството на музиката било малко позаглъхнало в сърцето му, — посвири ни отново и ни попей за славни подвизи, благородни рицари и красиви дами, защото всичко това радва сърцата ни. Откъде идеш?
— От Корнуол, благородни кралю — отвърнал менестрелът.
— Чувал ли си за Тристан Лионски?
— Чувал съм, благородни Артур, пък и често съм го виждал — казал менестрелът. — Ще ви попея за неговата съдба, тъжна и истинска история, както сами ще се уверите.
Менестрелът поел големия рог с вино, който му подали, пил за здравето на крал Артур и като седнал на столче до една голяма колона, започнал да реди своята балада. От време на време говорел, а от време на време пеел под съпровода на тъжните нежни звуци на арфата.
В тази балада се разказва за един крал и за една кралица, които живеели в Лионес. Много щастливи били те заедно, докато един ден в земята на принц Ривалин не нахлул враг, който искал да я опустоши с огън и меч. Ривалин тръгнал срещу него с цялата си войска, но бил убит в сражението и злият Морган завладял земите му. По същото време Морган започнал да търси кралицата, но тя била избягала в гората с един свой верен придворен на име Рюал. Там, в гората, кралицата се сдобила с дете, а после умряла и я погребали. Но преди да издъхне, тя подала на Рюал детето, като му казала: „Пазителю на верността, сега трябва да останеш верен на покойния си господар и на господарката си, която скоро ще го последва. Вземи сина ми и го наречи Тристан, Тъжния, защото беше роден в тъга, грижи се добре за него и го защищавай като свое дете, за да може, като му дойде времето, да отмъсти за нашата смърт и да се качи на престола на Лионес. А когато възмъжее, нека отиде и потърси помощ от брат ми крал Марк Корнуолски.“ Рюал отнесъл детето у дома и заедно с жена си го отгледали с такава грижа и любов, както не е било отглеждано нито едно сираче. А когато Тристан поотраснал, мъдрецът Къруенал го научил на много неща: да свири на арфа, да играе шах, да си служи с меч и копие и да язди кон, а също така го завел в много чужди страни, за да изучи техните езици.
Когато Тристан се превърнал във висок момък, случило се така, че в Лионес пристигнал кораб от Норвегия. Един търговец, дошъл с него, сключил добра сделка с Рюал и му гостувал. Тристан направил на търговеца силно впечатление и той го поканил на кораба, за да играят шах. Младежът излизал победител във всяка партия, но през това време моряците тихо вдигнали котва, опънали огромните бели платна и корабът отплавал, защото търговецът възнамерявал да продаде Тристан в робство за много пари.
Излязла обаче силна буря. Девет дни и девет нощи корабът се носел, гонен от ветровете, и всички на борда се боели, че са загубени. Тогава моряците започнали да се бунтуват, като казвали, че корабът е урочасан, защото са откраднали Тристан. Търговецът се съгласил с тях и свалил Тристан на най-близкия бряг, до който минали, а това бил брегът на Корнуол. Когато Тристан стъпил на брега, бурята спряла и усмихнатото слънце отново се показало.
Скоро Тристан отишъл в двора на крал Марк в Тинтагел, но все още не знаел, че Марк е негов чичо, защото вярвал, че негов баща е Рюал. Крал Марк приел топло странника, а Тристан му служил толкова предано, че не след дълго станал най-близкият и доверен кралски съветник. Тогава пристигнал Рюал, който обикалял широкия свят, за да търси своя храненик. Когато открил Тристан в двора на крал Марк, Рюал разбрал, че това е било божия воля.
А щом Марк научил, че Тристан е негов племенник, той още повече го заобичал и двамата заживели щастливо в Тинтагел. Марк изпратил войската си, предвождана от Тристан, в Лионес и злият Морган бил убит, но макар че присъединил страната към Корнуолското кралство, Тристан сложил на престола Рюал, а той самият останал в двора на крал Марк.
Един ден, когато Тристан се връщал в кралския дворец, заварил всички натъжени и опечалени.
На мястото за почетни гости седял сър Морхолт Ирландски, дошъл от името на ирландския крал Гурман, за да иска от крал Марк, когото някога победил в битка, да му се издължи. Трябвало или тридесет младежи от благороден произход да бъдат изпратени в Ирландия, за да станат слуги в двора, или някой рицар да излезе на двубой с Морхолт и да го убие. Никой обаче не се осмелявал да се противопостави на Морхолт, защото на света нямало по-силен рицар от него.
— Засрамете се! — извикал Тристан. — Нима са мъже тези, които продават синовете си в робство?!