— Племеннико, друг изход нямаме! — казал крал Марк.
— Можете да се биете! — извикал Тристан. — Откажете да платите данъка, обявете война на ирландския деспот Гурман или изпратете рицар, който да излезе срещу сър Морхолт и да убие този дързък самохвалко!
Никой обаче не искал да се бие срещу Морхолт, затова той презрително се изсмял на думите на младежа.
— Аз ще се бия с тебе, ирландско псе! — извикал Тристан и зашлевил Морхолт с ръкавицата си, за да няма съмнение, че е засегнал рицарската му чест.
Боят трябвало да стане на едно островче край Корнуол. Щели да се бият само с мечове и да бъдат сами, без наблюдатели. Морхолт стигнал там пръв с малка лодка и я изтеглил на брега. Тристан обаче изблъскал лодката си обратно в морето и тя се понесла по вълните.
— Какво правиш, нагли хлапако?! — изръмжал Морхолт. — Лодката ще ти потрябва, когато се наложи да бягаш от мене!
— Двама мъже дойдоха живи на този остров — отговорил му простичко Тристан, — но жив ще си тръгне само единият от тях!
При тези думи Морхолт се изсмял и изтеглил меча си. Тристан го последвал и двамата се били цял ден, като си нанесли множество тежки удари. Морхолт улучил Тристан и на бедрото на момъка зейнала дълбока рана.
— Смъртта ти наближава — злорадо възкликнал Морхолт, — защото върху меча ми има вълшебно мазило и малко са тези, които могат да излекуват рана, в която то е попаднало!
Тогава, обзет от ярост, Тристан се хвърлил върху му с вика:
— Подли и нечестни рицарю, ето моя отговор! И той разсякъл шлема на Морхолт. Острието на меча се забило дълбоко в черепа на врага му и се счупило, като едно парченце останало в раната. Смъртоносно ранен, Морхолт се строполил на земята и се признал за победен. Същата вечер ирландската му дружина го пренесла на един кораб и тъжно отплавали за Дъблин. Там Морхолт издъхнал, колкото и да се стараела сестра му, кралица Изод, която била най-веща от жените в лекуването на рани. Тя извадила парченцето стомана и го прибрала в едно ковчеже, като се заклела да отмъсти на човека, нанесъл този удар.
А Тристан лежал тежко болен в замъка Тинтагел и никой не можел да излекува раната му. Накрая мъдреците му казали, че спасението му се намира в Ирландия, откъдето е дошла отровата, и че само кралица Изод може да му помогне.
Тристан заминал предрешен за Ирландия. Казвал, че е менестрелът Трамтрис, и толкова хубаво пеел, че хората, които го намерили, го завели в кралския двор. Гурман и Изод имали само едно дете, дъщеря, която била най-прелестната девойка в света. Казвала се Изолда и в целия свят хората я наричали Прекрасната Изолда. Красотата й наистина била ненадмината — видях я със собствените си очи, а моите очи са видели чудесата на много земи. Крал Гурман много искал дъщеря му да свири на флейта, но в цяла Ирландия нямало достатъчно изкусен свирач, за да я научи. Кралят дочул за менестрела Трамтрис, когото всички възхвалявали, и изпратил да му го доведат. Донесли Трамтрис на носилка.
— Докато плавах за Ирландия, бях ранен от пирати — казал менестрелът на краля. — Пътувах с търговски кораб, натоварен със скъпи стоки. Морските разбойници го превзеха след тежка битка. Посякоха всички на борда, но мене ме пощадиха заради умението ми да свиря на арфа. Сложиха ме в една малка лодка, дадоха ми храна и вода, а вашите поданици ме намериха, когато вълните ме носеха покрай ирландския бряг.
Тогава кралица Изод започнала да лекува Трамтрис. Раната му се затворила и той оздравявал с всеки изминал ден, докато накрая стъпил на крака. Постепенно момъкът научил Прекрасната Изолда да свири на арфа и да пее, а сърцето му било запленено от красотата й. Ала Тристан поставял славата и подвизите по-високо от любовта, затова не започнал да ухажва девойката.
Цяла година живял той в Ирландия под чуждо име, а накрая потеглил с кораб за Лионес, за корнуолските брегове, и отишъл при крал Марк в Тинтагел. Крал Марк обаче бил чувал за Прекрасната Изолда и когато Тристан заговорил за девойката, сърцето на краля се възторгнало и той събрал съветниците си, като им казал:
— Крал Гурман Ирландски има само едно дете.
Няма ли да е добре и за двама ни, ако сключим траен мир и аз взема за съпруга Прекрасната Изолда?
Благородниците сметнали, че това е много мъдро хрумване.
— Но как да подхванем въпроса? — попитали те. — Гурман Ирландски и кралицата му Изод ни мразят заради смъртта на Морхолт, мразят ни и заради това, че спряхме да изпълняваме задължението си към тях. Как ще спечелиш ръката на принцеса Изолда?
Тогава Марк отвърнал:
— Нищо друго не вълнува сърцето ми. Трябва да се намери начин!