Выбрать главу

И кралят погледнал Тристан. Придворните започнали да си шушукат, защото завиждали на Тристан, че ще наследи корнуолския трон, ако кралят няма деца. Понеже Тристан знаел отношението им и искал да им докаже, че няма никакви стремежи към короната, той се изправил и заявил:

— Кралю, чичо мой, и вие, корнуолски благородници! Това начинание е твърде опасно, но аз ще се заема с него, защото вече съм бил в Ирландия, където кралица Изод ме излекува от раната, макар че се е заклела вечно да мрази Тристан Лионски и да му отмъсти.

Тристан потеглил с малък кораб, на който имало не повече от тридесет души. Доплавали до ирландския бряг късно през нощта и хвърлили котва в тих залив.

— Ако започнат да те разпитват — казал Тристан на верния си приятел Къруенал, който го придружавал, — кажи, че караме стока и че капитанът е слязъл на брега, за да сключва сделки с ирландски търговци.

По това време в Ирландия върлувал дракон — чудовище, което разкъсвало хора и опустошавало земята. Крал Гурман бил дал дума, че който убие дракона, ще се ожени за дъщеря му Прекрасната Изолда. Тристан бил чувал за това. Същата вечер слязъл на брега в пълно бойно снаряжение и тръгнал да търси леговището на дракона, което се намирало високо сред опалените канари над една опожарена долина. Призори, когато червените лъчи на изгряващото слънце косо огрели долината, подобно на кръв, която капе сред скалите, Тристан видял трима рицари, последвани от четвърти, които минали през прохода и тръгнали към драконското леговище. Тозчас чул рева на чудовището, а сетне отекнали предсмъртните викове на хора и сред скалите се извил пъклен дим. После човекът, който следвал на разстояние тримата рицари, полетял в галоп натам, откъдето бил дошъл, като пришпорвал коня, за да препуска още по-бързо. Този човек бил сенешалът на крал Гурман — неговият управител, — страхлив рицар, който обичал да се хвали и който изобщо нямал смелост да се изправи пред дракона, а при все това непрекъснато говорел, че ходи да го търси.

Тристан бавно подкарал коня си през долината и накрая видял дракона, надвесен над един от убитите от него рицари. Чудовището било ужасно — с огромни лъскави нокти, синьо-зелени люспи и паст с остри бели зъби, която изпускала огън и дим. Тристан вдигнал копието си и нападнал изневиделица чудовището, скрит зад щита си. Като чул чаткането на копита, драконът се обърнал и зинал да захапе Тристан. Тристан се прицелил много точно, така, че копието потънало в отворената паст и пронизало чудовището близо до сърцето. Момъкът скочил към главата му, но драконът изревал от яд и болка, издишал огнена струя, с която убил коня му и тутакси се заел да го разкъсва. Ала макар стърчащата навън част от копието бързо да се овъглявала, острието му оставало дълбоко забито в жизненоважна част от тялото на чудовището и то с вой тръгнало да се скрие в една дълбока и скалиста клисура, като оставило коня изяден наполовина.

Тристан бързо го последвал и го настигнал в началото на клисурата. Там цял час се бил с дракона, като се прикривал зад скалите, за да не бъде опечен от пламъците на огнения му дъх. Неведнъж ранил чудовището, ала не успявал да го посече. Острието на копието му обаче прониквало все по-близо до сърцето на дракона и накрая звярът започнал да се търкаля, обзет от предсмъртни мъки. Тогава Тристан се втурнал, забил меча си до дръжката в тялото му и драконът издъхнал, но облял Тристан с такава струя отровен огън, че щитът на рицаря се разтопил и започнал да капе от ръката му. Самият Тристан, замаян от отровните пари, се строполил на земята.

След малко обаче успял да пропълзи до умрелия дракон, отрязал му езика и го прибрал в торбичката на пояса си. После започнал да търси път, по който да излезе от долината, но не след дълго вдишаната отрова го повалила и като изпаднал в несвяст, той заприличал на мъртвец.

Тогава притворният сенешал тихо се прокраднал в долината и видял, че и драконът, и Тристан са мъртви, защото така изглеждало. Като се усмихнал злорадо, този подъл рицар отрязал главата на дракона, завързал я за седлото на коня си и препуснал с все сила към двора на крал Гурман.

— Кралю господарю — извикал той, — погледни, убих дракона! Изпълни обещанието си и ми дай за жена дъщеря си, красивата Изолда!

Тогава Гурман бил много объркан, защото със сигурност чувствувал, че не е възможно страхливият сенешал да е убил дракона. Ала главата на чудовището била пред очите му и той не знаел как да разбере истината.

А Прекрасната Изолда, обляна в сълзи, отишла при майка си кралица Изод и казала:

— По-скоро ще умра, отколкото да се омъжа за него!