— Още не са стигнали дотам нещата — отвърнала майка й. — Изобщо не вярвам, че сенешалът е посякъл дракона!
Тази нощ Изолда и майка й тайно отишли в долината и намерили там мъртвия дракон — представлявал страшна гледка с отрязаната си глава на лунната светлина. Намерили и Тристан, който лежал в пълно безсъзнание.
Тогава Изолда възкликнала учудено:
— Я виж, та това е менестрелът Трамтрис, но не зная дали е жив, или мъртъв. Облечен е в рицарски доспехи, щитът му е разтопен, а мечът му е окървавен до дръжката с тъмната драконовска кръв…
Двете жени наредили Тристан да бъде пренесен тайно в двореца и кралица Изод така умело упражнила лечителското си изкуство, че не след дълго Тристан дошъл на себе си и им разказал как е убил дракона, като за потвърждение извадил прибрания в торбичката език. Тогава кралица Изод го попитала:
— Кажи ми, Трамтрис, какво те води в Ирландия и защо си отишъл да се биеш с дракона?
— Дойдох като търговец — отвърнал Тристан — и понеже чувствувах, че ние, корнуолци, не сме много обичани от ирландците, реших да заслужа вашето одобрение и да предложа мир, като посека дракона.
— Одобрението и мирът ще бъдат с тебе до сетния ти дъх — казала кралица Изод и се заклела да удържи на думите си.
Дошъл денят, когато крал Гурман трябвало да изпълни обещанието си към човека, убил дракона, и сенешалът гордо се изправил пред придворните, като се хвалел колко е храбър и че Прекрасната Изолда вече е негова. Кралица Изод обаче станала и го уличила в лъжа, след което дошъл Тристан и го нарекъл страхливец и измамник.
— Аз убих дракона! — извикал сенешалът. — Погледнете главата му, отрязах я още преди да беше умрял!
— Надникнете в устата на дракона! — наредила кралицата.
Като открили, че езикът на чудовището липсва, а Тристан го извадил от своята торбичка, всички се зарадвали и взели да се подиграват на сенешала. Той обаче се вбесил от яд, нарекъл Тристан лъжец и крадец, след което го извикал на двубой, за да се отсъди кой е прав.
— Ще се срещнете след три дни! — казал кралят. Когато дошъл уреченият час, Прекрасната Изолда се погрижила за доспехите на Тристан, но сърцето й било натежало при мисълта какво може да се случи този ден. Тя извадила меча на Тристан от ножницата и дълго го разглеждала, докато забелязала, че едно малко парченце от върха е отчупено. Със свито сърце тя донесла стоманеното късче, извадено от главата на чичо й сър Морхолт, и то прилепнало точно към нащърбеното място. Тогава Изолда веднага отишла при майка си и казала:
— Погледни! Менестрелът Трамтрис, когото спасихме, е не друг, а Тристан Лионски, убиецът на Морхолт! За да се увериш, можеш да разгледаш меча, който е нанесъл удара. Сега със същия меч ще го убия!
Но кралицата възпряла дъщеря си. Двете заедно отишли при Тристан, за да поговорят с него. Той им разказал цялата истина, като не скрил дори причината за второто си идване в Ирландия.
— Тогава нека се помирим с Тристан — казала кралица Изод на дъщеря си, — защото крал Марк е подходящ съпруг за тебе, при това е и храбрец. Ако обаче Тристан не ни помогне, тогава ще трябва да се омъжиш за сенешала.
Заклели се да живеят в мир, Тристан отишъл на двубой със сенешала и се сражавал толкова добре този ден, че сенешалът загинал от меча му, а Прекрасната Изолда била спечелена за съпруга на крал Марк.
Корабът на Тристан пристигнал в Дъблин и бил посрещнат с големи почести. Била приготвена каюта за Изолда, най-красивата девойка на света. Тя се качила на борда, придружена само от Брангуейн, нейна вярна приятелка и придворна.
Преди корабът да отплава, вещата кралица Изод приготвила магическо питие. Наляла го в бутилка от вино и я донесла на лейди Брангуейн, като й казала:
— Погледни, давам в твои ръце щастието на дъщеря си. Пази това питие с цената на живота си и се погрижи в деня на сватбата си принцеса Изолда, както и крал Марк, да пият от него, но гледай да не го докосва никой друг. Защото това е любовно питие с такава сила, че нищо на света не може да промени въздействието му. Ако се случи един мъж й една девойка заедно да пият от него, ще се обичат до свършека на света с такава любов, каквато няма по цялата земя!
Корабът опънал платна и отплавал от Дъблин, и дни наред се носил в открито море, плъзгал се весело, гонен от пролетния вятър, и се люлеел като бяла птица, символ на любовта, върху гребените на вълните. Прекрасната Изолда цял ден стояла в каютата си, където Тристан се грижел за нея — пеел й балади за верни влюбени и велики подвизи, разказвал й древни корнуолски легенди за кралица Игрейн, за това, как Мерлин довел Утер Пендрагон в мрачния Тинтагел; редял песни и истории за добрия крал Артур и Кръглата маса, където се събирал цветът на рицарството; говорел за чудното кралство Логрия, изграждано от тях, което като чиста небесна светлина щяло да грейне върху потъналите в тъма британски земи. Лейди Брангуейн обаче не вземала участие в радостта от танца на вълните, а лежала, повалена от морска болест в отдалечената си каюта.