— Нямам си дама — въздъхнал Герайнт. — Въпреки че… за пръв път виждам толкова красива девойка като вашата дъщеря лейди Енида… Ако тя се съгласи да дойде с мене, ще бъде моя дама докато съм жив… А ако умра утре, тя ще бъде в същото положение, в каквото е била днес сутринта…
При тези думи Енида свенливо се изчервила и казала, че е съгласна да отиде с Герайнт на турнира. Но за това, което би могло да се случи по-късно, не пожелала да каже нищо.
Герайнт пренощувал в порутената господарска къща, а рано сутринта херцог Ликонал го въоръжил с древна ризница, сложил в ръката му голямо копие и заедно с Енида и майка й го завел до широката морава под замъка. Там се била събрала пъстроцветна тълпа, както и множество рицари с лъскави доспехи.
След това херцог Идрис на едрия си черен кон препуснал през полето към балдахина, под който седяла неговата дама.
— Лейди — извикал той, — погледни към другия край на моравата, там те очаква Ястреба врабчар, защото ти си най-красивата сред жените. Доказвах това две години поред, а днес ще го докажа за трети път, ако някой не дръзне да ми противоречи… Стани сега и иди да вземеш Ястреба врабчар, понеже няма толкова безразсъден човек, който би излязъл насреща ми заради него!
— Стой, почакай малко! — извикал Герайнт, който изведнъж препуснал напред. — Не отивай да го вземаш, красива лейди, защото тук има дама, която е по-красива дори от тебе, и аз съм готов да докажа правото й да притежава сребърния Ястреб врабчар пред всеки, който се осмели да твърди друго!
Тогава херцог Идрис се изсмял.
— Я го вижте! Дървеняк, който е намерил в някой ров стари и потъмнели от ръжда доспехи! — казал той. — Няма да е лошо да се позабавляваме, като го накажем за нахалството, но нека първо го сваля от коня!
Противниците се отдалечили, втурнали се един срещу друг и се сблъскали насред полето с такава сила, че копията и на двамата станали на трески. Три пъти се срещали и всеки път копията им се натрошавали. Четвъртия път обаче херцог Ликонал дал на Герайнт много здраво копие, като му казал:
— Това е копието, което сложиха в ръката ми в деня, когато бях посветен в рицарство. Оттогава насам съм се бил все с него и не съм го чупил. Нещо повече, върхът му е все така остър!
Герайнт му благодарил, вдигнал копието и отново връхлетял като гръмотевица върху херцог Идрис. Този път го ударил толкова силно, че подпръгът на коня му се скъсал и Идрис се преметнал презглава заедно със седлото.
Герайнт скочил на земята, изтеглил меча със златната дръжка и двамата с Идрис започнали ръкопашен бой из моравата, като се удряли здраво, докато изпомачкали цялата трева и я опръскали с кръв. Нещо повече, парчета от прастарите Ликоналови доспехи се разхвърчали на вси страни, като ръждивочервени листенца от увехнали макове.
Херцог Идрис въртял меча юнашки и Герайнт се олюлявал под ударите му.
— Спомни си обидите, които са нанесли на тебе и на кралица Гуиневир! — извикал Ликонал. — Помисли си за красотата на дъщеря ми Енида!
В този миг Герайнт усетил прилив на сили. Вдигнал меча, спуснал се към херцог Идрис и го съборил на земята, като разцепил шлема му и го ранил.
— Пощади живота ми! — извикал Идрис. — Признавам се за победен от тебе, достойни рицарю! Нещо повече, Ястреба врабчар ще бъде твой и можеш да го дадеш на когото желаеш.
— Иди тогава в Карлиън в двора на крал Артур заедно със своята дама и джуджето — рекъл Герайнт. — Помоли кралица Гуиневир за прошка, задето твоето джудже й нанесе обида, и кажи, че те изпраща Герайнт, синът на Урбин. И още нещо, старият херцог Ликонал ще дойде заедно с тебе. Ще изложите спора си пред крал Артур, защото ти твърде дълго владееш именията му, а той през това време живее в полуразрушената господарска къща.
— Ще изпълня всичко това — казал херцог Идрис. — А сега ела в моя замък. Нека и чичо ми Ликонал дойде. Ще има пиршество и с това ще свърши старата вражда между нас.
Голямо било пиршеството тази вечер в замъка на Идрис, а на сутринта започнали да се готвят за пътуването до Карлиън.
— Ела и ти с нас, храбри рицарю — казал Идрис на Герайнт.
— Не мога — отвърнал Герайнт, — защото все още не съм рицар. Затова ще продължа да препускам през гори и долини, за да извършвам подвизи. Само така може би ще покажа, че заслужавам да бъда посветен в рицарство. А също така, прекрасна Енида, ще докажа, че заслужавам любовта ти.
Тогава Енида се ядосала на Герайнт, защото смятала, че вече е рицар, и си мислела, че същия ден ще отидат заедно в Карлиън, а на другата сутрин ще се оженят. В яда си тя изрекла глупави думи.