Младежът бързо наредил отново фигурите и този път червените започнали първи. Персивал загубил и втората игра. Когато това станало за трети път, внезапно го обзел гняв и той изтеглил меча си, за да посече фигурите и да нацепи дъската.
Тъкмо се канел да го стори, когато изневиделица в стаята дотичала една девойка.
— Спри ръката си, рицарю! — извикала тя. — Ако удариш тези омагьосани фигури, ще те сполети ужасно нещастие!
— Коя си ти, девойко? — попитал Персивал.
— Казвам се Бланшфльор — отвърнала тя и при тези думи пристъпила напред към кръга светлина от свещите близо до шахматната маса. Персивал зяпнал от почуда и радост, защото познал в нея девойката от шатрата. В същия миг видял и диамантения си пръстен, който блестял на ръката й.
Младежът протегнал ръка и видял, че девойката изведнъж се сепнала, защото познала своя пръстен на неговата ръка.
— Дълго време те търсих, лейди Бланшфльор — казал той нежно. — Името ми е Персивал и те моля да ми простиш за тревогата, която, без да искам, съм ти причинил, като взех, докато спеше, пръстена ти и те целунах един път по устата.
— Персивал, виждала съм те само в сънищата си — отвърнала му тя също така нежно. — Всяка нощ ти ми се явяваше с моя пръстен на ръката си и ме целуваше по устата. В нощната тъма аз се привързах с цялото си сърце към тебе… Стоях в този омагьосан замък и те чаках, но още не е време да говорим за любов. Заповядай на угощение. Очаква те още по-голямо чудо от тази вълшебна шахматна маса.
Те седнали на трапезата, но там нямало нито храна, нито вино, а и никакви мъже или жени не дошли да им прислужват.
Персивал обаче си мълчал и гледал Бланшфльор.
— Лейди — казал най-сетне той, — всяко време е подходящо за такава любов, каквато изпитвам аз. Съгласна ли си да станеш моя съпруга? Кълна ти се, че нито една друга жена на света няма да се доближи до мене, а устните ми няма да докоснат други устни освен твоите.
Без да продума, Бланшфльор сложила ръката си в неговата и точно когато го докоснала, проехтял гръм, замъкът се разтърсил, голямата врата на залата широко се отворила и една непозната девойка в бели дрехи и бял воал бавно прекрачила прага, вдигнала високо голям бокал — Граал, покрит с кърпа. Граалът излъчвал такава силна светлина, че не можело да го погледнеш, но друга била причината Персивал да падне на колене и да скрие глава в ръцете си: благоговението, което изпитал.
След първата забулена жена влязла втора, със златна чиния, а след нея — трета, понесла копие с връх от светлина, от което се стичали капки кръв и изчезвали, преди да докоснат пода. Щом жените прекосили залата и обиколили масата, до която били коленичили Персивал и Бланшфльор, във въздуха сякаш се разнесъл сладкият дъх на рози и уханни треви, а когато шествието с Граала за втори път минало през залата, излязло навън и вратата се хлопнала зад жените, сърцето на Персивал било обзето от такова спокойствие, което надминавало всякакво безгрижие и радост.
— Свещеният Граал идва все по-близко до Логрия — казала Бланшфльор. — Не ме питай какво беше това, което видя, защото още не му е дошло времето. И друг рицар, Ланселот Езерни, трябва да прекрачи прага на замъка и да види това чудо. Ала ти, Персивал, си по-блажен от него, защото Ланселот ще стане причина да дойде краят на славната Логрия, макар че в цялото кралство досега не е имало по-достоен рицар от него, като изключим Гавейн. А сега върви в Камелот и чакай идването на Галахад. В деня, когато той седне на Пагубното място, ти отново ще видиш Свещения Граал.
— Лейди, ще отида още сега да го потърся! — казал Персивал и се изправил. — Струва ми се, че това е най-големият подвиг на света, който може да бъде извършен!
— Вярно, най-големият е — отвърнала Бланшфльор, — но все още не бива да го търсиш. В деня, когато славата на Логрия достигне своя разцвет, Граалът ще се появи в Камелот. Тогава всички ще тръгнат да го търсят, но ще го намерят единствено най-достойните.
— Ще бъда сред тях! — извикал Персивал. — Не друг, а аз ще намеря Свещения Граал!
И като забравил всичко друго, Персивал тичешком напуснал залата, като изобщо не обърнал внимание, че Бланшфльор извикала подире му, метнал се на коня и в галоп се изгубил между дърветата.
Когато се разсъмнало, обзелата го лудост сякаш изведнъж започнала да го напуска и като обърнал коня, Персивал се опитал да открие пътя, по който да се върне при Бланшфльор. Ала макар че се лутал дни наред, въобще не успял да намери дори и следа от пустинната земя и тайнствения замък Карбонек.
Опечален и окаян, Персивал най-после се отказал от диренето и потеглил към Карлиън. Зимата вече била дошла и когато Персивал преминал през планините и горите на Централен Уелс и се приближавал към града, снегът бил затрупал пътищата. Една нощ младежът преспал в Тинтърн, на брега на Уай, а рано на следващата сутрин потеглил бавно и унило през долината покрай бистрата река.