На сутринта Борс потеглил на път и когато излязъл от Пустинните земи, срещнал Гавейн, Персивал, Ивейн, Сеграмор и много други рицари, които също търсели Ланселот. Пребродили навсякъде, на изток и на запад, на север и на юг, но никъде на открили и следа от Ланселот. Много приключения преживели по пътя си и много необикновени неща видели, ала никой от хората, които срещнали, не бил чувал за умопобъркан рицар, който да тича по тия места без доспехи и без оръжие.
Един ден обаче Персивал и Борс стигнали до замъка Кейс, където с радост ги посрещнала Елейн. Била напуснала Карбонек заедно с Галахад и като всички вече не можела да намери пътя, по който да се върне там.
Тя ги приела добре в своя замък, но я обзела дълбока скръб, когато научила, че Ланселот още не е намерен. Двамата рицари й гостували дълго време, защото се надявали, че Ланселот може да се появи там след своите странствувания, и той наистина се появил…
Един ден, когато Елейн се разхождала в градината, малкият Галахад дотичал при нея и извикал:
— Мамо, ела да видиш! Намерих един знатен мъж, който лежи заспал край кладенеца!
Щом съзряла мъжа, Елейн веднага познала Ланселот. Като плачела горчиво, тя побързала да отиде при Персивал и Борс.
— Не го събуждай — казали й те, — защото безумието може още да не го е напуснало. Ще вземе да те убие, обзет от ярост, или отново да подивее.
В същото време дошъл някакъв отшелник, който живеел недалеч в един малък параклис. Той ги посъветвал да пренесат Ланселот при него както спи и да го оставят там.
— Ще се моля цяла нощ пред олтара — казал отшелникът. — Не може да се остави добрият рицар Ланселот да прекара целия си живот като безумец, който скита гол в пустошта…
Рано на следващата сутрин Персивал и Борс се появили гологлави на прага на параклисчето и видели отшелника, коленичил пред олтара, а Ланселот лежал като мъртвец в един черен ковчег. Дълго стояли рицарите в мрака и тихо се молели за Ланселот, когато в параклисчето се появил Свещеният Граал — заобиколен от голям светъл ореол, той висял над олтара и изпускал толкова ярки лъчи, че и двамата странници паднали на колене и скрили лица в ръцете си. Когато отново вдигнали очи, видели, че и Ланселот е коленичил, но от Свещения Граал нямало и следа, само зракът на изгряващото слънце осветявал рицаря през кръглото прозорче над олтара.
Като благодарили на отшелника, Борс и Персивал отвели Ланселот в замъка Кейс. Ланселот се движел като насън. Сложили го да легне и го оставили на грижите на Елейн и прислужницата й Брисен, а рицарите се върнали в Камелот и разказали на крал Артур всичко, което се било случило.
Най-подир Ланселот, отново със здрав и непомрачен разум, се събудил от дългия си сън и видял надвесена над него Елейн.
— Господи! — възкликнал той. — Кажи ми, моля те, къде се намирам и как съм се озовал тук!
— Сър — отвърнала Елейн, — ти се появи по тези места като безумец, скиташе се гол и безпаметен. Намерихме те в градината ми и безумието те напусна благодарение на добрите грижи, които положи Насиен Благочестивия отшелник по искане на Свещения Граал.
Дълго време след това Ланселот останал в Кейс, а Елейн се грижела за него, докато заякнал и оздравял. Ала после, независимо от сълзите и настойчивите й молби, Ланселот си взел сбогом с нея, метнал се на коня и поел пътя към Камелот. В сърцето му продължавало да има място само за кралица Гуиневир и сега той я обичал с още по-силна и по-буйна страст, макар че Елейн го била изиграла, като се престорила на кралицата и се оженила за него.
В старите легенди или не се споменава, или не става ясно какво се е случило с Елейн, след като Ланселот я напуснал. Когато Ланселот отишъл отново в Карбонек, Елейн вече не била там, а още от деня, когато Ланселот си тръгнал от замъка Кейс, Галахад бил поверен на грижите на няколко отци и монахини, които живеели недалеч от Камелот.
В тези легенди обаче се разказва за една друга Елейн, която обичала Ланселот и която той напуснал, като отхвърлил любовта й поради невярната си вярност, която коварно го карала да бъде предан на Гуиневир, кралицата на крал Артур. След заминаването му тази Елейн започнала да крее и разбитото й сърце станало причина за смъртта й, а когато починала, слугите я облекли в разкошни дрехи и сложили тялото й в една тържествено украсена ладия, която плавала по широката река, стигаща до Камелот. Сложили писмо в ръката й и оставили ладията да се носи по течението, защото такова било предсмъртното желание на Елейн.