— Ще го сторя — отвърнал Ланселот, който вече бил разбрал, че Галахад е родният му син, дошъл на белия свят в тайнствения замък Карбонек.
Цяла нощ Галахад прекарал в бдение, а на сутринта Ланселот го благословил и го посветил в рицарство.
— Няма по-красив младеж на света от тебе — казал му той, — но ще трябва да бъдеш и добър, както подобава. А сега, Галахад, ще дойдеш ли с мене в двора на крал Артур?
— Още не — отвърнал младежът, — но скоро ще се появя там.
И така Ланселот, Борс и Лионел се върнали в Камелот, където заварили цялата дружина, събрана около Кръглата маса в голямата зала. Името на всеки било изписано със златни букви и тази сутрин всички били заели местата си. Празно било само Пагубното място, на което можел да седне и да стане оттам жив само онзи, за когото било предопределено.
Когато Ланселот и Персивал отишли да седнат от двете му страни, те изведнъж видели, че там се появява нов надпис със златни букви, който гласял: „Четиристотин и петдесет и четири години след смъртта на Исус Христос това място ще бъде заето.“ Известно време всички гледали, без да продумат, след което Ланселот казал:
— Струва ми се, че това място ще бъде заето още днес. Защото днес е първата Петдесетница след четиристотин петдесет и четири години. Нека обаче покрием Пагубното място с копринена кърпа, докато дойде този, на когото то принадлежи.
Когато направили това, крал Артур помолил всички да седнат на трапезата, но Кей, почетният придворен управител, възкликнал:
— Господарю, ако пиршеството започне веднага, ще бъде нарушен старият обичай. До днес рицарите никога не са сядали на трапезата, без да са научили за някое необикновено приключение.
— Право казваш — съгласил се крал Артур. — Толкова силно впечатление ми направиха думите, изписани върху Пагубното място, че за миг забравих стария обичай.
Още като стояли и разговаряли, влязъл един оръженосец и казал на краля:
— Господарю, нося ти вест за едно чудо!
— Какво е то? — попитал кралят.
— Сър, по реката плава голям квадратен камък — отговорил оръженосецът, — а в него се вижда забит лъскав меч със златна дръжка.
Тогава кралят казал:
— Ще дойда да видя това чудо!
Всички рицари го последвали. Прекосили голямата поляна пред замъка и видели камъка, доплавал до брега. Слънчевите лъчи проблясвали по скъпоценните камъни на ефеса, докато не заобиколили дръжката като ореол. А върху меча било написано: „От тук не може да ме измъкне никой освен онзи, на чийто кръст ще бъда препасан, а той ще бъде най-големият рицар на света.“
Когато кралят прочел тези думи, той се обърнал към Ланселот:
— Уважаеми сър, мечът по право е твой, защото съм сигурен, че ти си най-големият рицар на света!
Ала Ланселот си помислил за кралица Гуиневир и за тайната им любов, затова тихо отвърнал:
— Господарю, мечът не е за мене, защото не съм достоен да го препаша. Злото ще сполети всеки, който се опита да го изтегли, след като знае, че е недостоен…
— Тогава, скъпи племеннико — обърнал се крал Артур към Гавейн, — опитай се ти да го вземеш.
— Сър, нямам желание да го сторя — отговорил Гавейн.
— При все това ти заповядвам да опиташ — настоял крал Артур.
— Ще ти се подчиня, господарю — казал Гавейн и уловил меча за дръжката, но не можал да го помръдне.
По настояване на крал Артур към меча пристъпил Персивал, но и той не постигнал нищо, а никой друг рицар не се осмелил да го докосне.
— Сега вече можем да се върнем на трапезата — казал Кей, — защото видяхме истинско чудо.
Рицарите отново се настанили около Кръглата маса и всички места освен Пагубното място, покрито с копринена кърпа, били заети. Ала преди да протегнат ръце към лакомствата, целият замък сякаш се разтърсил от силен порив на вятъра, след което всичко утихнало.
— Кълна се, скъпи приятели — казал крал Артур, — че днес е ден на чудесата. Много ми е интересно какво ли още има да видим, преди да се здрачи!
Още неизрекъл тези думи и на прага се появил старец на преклонна възраст с дълга бяла брада, воден за ръка от висок млад рицар в тъмночервени доспехи — най-красивия младеж, когото били виждали. Не носел меч или щит, а на кръста му била препасана празна ножница. Ланселот веднага познал сина си Галахад, който водел Насиен, престарелия отшелник от Карбонек.
— Мир вам, добри люде! — извикал към всички Насиен, след което се обърнал към крал Артур и казал: — Кралю господарю, водя ти един млад рицар от кралски род, потомък на Йосиф Ариматейски. Той ще донесе най-голямата слава на твоя двор и на могъщото кралство Логрия.