— Води ме, красива девойко! — казал Галахад й те потеглили по стръмни пътеки сред скалите, докато стигнали до тайния залив, където чакал Омагьосаният кораб.
3.
ПОДВИЗИТЕ НА СЪР ПЕРСИВАЛ
Когато Персивал напуснал Камелот, за да търси Свещения Граал, той пътувал седмици наред, без да преживее някакво необикновено премеждие. Един ден внезапно се срещнал с Галахад и без да се познаят, двамата се сражавали, докато Галахад не го съборил от коня и не си заминал.
— Трябва да намеря този рицар, който носи бял щит с червен кръст отгоре — помислил си Персивал, докато ставал на крака и отново се качвал на коня. — До днес не ме е побеждавал нито един рицар на света освен Ланселот, а съм сигурен, че това не беше той!
След това Персивал навлязъл много навътре в гората, а сърцето му било изпълнено с яд и завист към непознатия рицар с червения кръст на белия щит. Накрая Персивал стигнал до малка обител, където живеела отшелница — свята жена, която прекарвала дните си в грижи за всички, потърсили помощта й, като се молела за спасението на своята и на техните души.
Тя сърдечно посрещнала Персивал и от дума на дума той споделил с нея много неща — както за живота си дотогава, така и за сегашното търсене.
— Благородни сър — рекла тя, когато той й разказал за рицаря, който го победил, — ако търсиш отмъщение, ще извършиш голям грях, защото само нараненото самолюбие, то и нищо друго, те подтиква да го сториш. Знай също, че този, който те е съборил от коня, е Галахад, светият рицар на Логрия, чието е Пагубното място. Не си го познал заради щита, който е носел, макар че този щит е знак за неговата мисия.
— Като знам вече тези неща, уважаема — казал Персивал, — давам ти дума никога да не завиждам на Галахад. По-скоро ще го потърся, за да бъда негов другар в начинанието, ако съм достоен за това.
— Може да бъдеш наистина достоен — казала му отшелницата, — ако устоиш на всички изкушения. Силите на злото ще те дебнат, въоръжени с различни магии. Ако преминеш през тях с чисто сърце и стигнеш до замъка Карбонек в Пустинните земи, там ще намериш Свещения Граал, както и лейди Бланшфльор, която търсиш от толкова много години. Тя ще стане твоя жена. Ала всичко това ще се случи само ако си достоен за него. Върви, Персивал, с чисто сърце и покажи на какво си способен!
После отшелницата благословила сър Персивал, помогнала му да си сложи доспехите и го изпратила. Сърцето на рицаря пеело от радост при мисълта за бъдещото дело. Цяла сутрин той препускал напред, а по пладне изведнъж се натъкнал на двадесет въоръжени мъже, положили на носилка мъртъв рицар, целия покрит с рани от копия и мечове. Когато видели Персивал, рицарите го попитали откъде иде, а той отвърнал:
— От двора на крал Артур.
Тогава те извикали в един глас:
— Убийте го! Убийте го! — И го връхлетели от всички страни. Персивал храбро се сражавал и няколко от тях паднали мъртви, ала седмина го нападнали едновременно, докато други убили коня му, така че рицарят се строполил на земята и щял тутакси да бъде посечен. В същия миг от гората изневиделица се появил рицар с червени доспехи, който носел бял щит с червен кръст отгоре. Изскочил като светкавица и противниците на Персивал започнали да падат покосени от меча и копието му. Не след дълго тези, които били останали живи, побягнали ужасени с викове, а рицарят препуснал подире им и се изгубил в далечината.
— Почитаеми рицарю, почакай и ми позволи да ти благодаря! — извикал Персивал, който вече бил разбрал, че това е Галахад. Хукнал подире му с все сила и го молел да спре, ала Галахад бил вече далеч и миг по-късно Персивал престанал да чува дори звука от копитата на препускащия кон.
Натъжен и уморен, той се лутал из гората, а когато паднала нощта, легнал под един дъб и скоро заспал. В полунощ обаче изведнъж се събудил и видял, че до него е седнала непозната жена. Очите й проблясвали на лунната светлина.
— Сър Персивал, какво те води насам? — попитала го тя.
— Убиха коня ми — отвърнал той, — аз вървях пешком подир сър Галахад, докато умората не ме повали.
— Ако обещаеш да изпълниш молбата ми — казала Непознатата девойка, — ще ти дам моя кон, който ще те заведе където пожелаеш.
— Не се съмнявай, че ще ти обещая! — възкликнал нетърпеливо Персивал.
— Почакай да доведа коня си — казала Непознатата девойка.
След няколко минути се завърнала, повела едър вран кон. Персивал се изумил, защото за пръв път виждал такъв огромен, силен и буен кон. Въпреки това смело поел юздите, яхнал коня и забил шпори в него. Конят препуснал към гората, минал през планинския проход, изкачил скалистите хълмове и се носел като вихър, огряван от студената ясна лунна светлина. Летял толкова бързо, че Персивал сякаш само за час изминавал пътя, който иначе би му отнел четири дни.