— Горко ми! — изхлипала девойката. — Мислех, че в двора на крал Артур ще намеря истински рицар, който да изтегли моя меч!
— Кълна се, че рицарите тук са не по-лоши от рицарите където и да е — казал Артур, доста ядосан от думите й, — но колкото и да ми е жал, явно не е писано те да ти помогнат!
Случило се обаче така, че докато траело всичко, в залата влязъл един млад рицар на име Балин, за когото никой нямал високо мнение, тъй като доскоро лежал в тъмница за убийството на един Артуров братовчед.
— Хубава девойко — казал той след малко, — умолявам те в името на добротата ти да позволиш и на мене да опитам късмета си с меча. Аз съм само един беден рицар от Нортъмбърланд, но притежавам сила и страст. Може под скромните ми одежди да се крие по-добър човек, отколкото изглежда.
— Мъдри са думите ти — казала девойката. — Опитай тогава и ти!
Уловил Балин меча за препаската и за дръжката и с лекота го изтеглил. А когато погледнал източеното бляскаво острие, толкова го харесал, че му се сторило по-скъпо и от най-голямото съкровище на земята.
Много от рицарите роптаели, защото завидели на Балин, но девойката казала:
— Без съмнение това е един извънредно способен рицар, най-достойният в цялата страна. Много и чудни са подвизите, които предстои да извърши… Сега обаче, любезни и добри ми сър, моля да ми върнеш меча.
— В никакъв случай! — възпротивил се Балин. — Никога няма да се разделя с този меч!
— Не постъпваш умно, като го задържаш — казала девойката, — защото с този меч ще съсечеш най-добрия си приятел, човека, когото обичаш най-много на света… Това е магическо оръжие, което ми бе дадено от Владетелката на остров Авалон.
— Готов съм да приема съдбата такава, каквато е! — отвърнал Балин. — Но от меча не се отказвам!
Тогава девойката започнала да го окайва и си тръгнала от Карлиън, потънала в скръб. И докато Балин стоял настрани, разглеждал меча си и му се възхищавал, а другите рицари се били скупчили и приказвали за случилото се, изведнъж в залата влязла Езерната господарка и се изправила пред крал Артур.
— Ваше Величество! — извикала тя. — Трябва да удържиш на дадената дума! Когато получи от мене собствения си меч, обеща и аз да получа дар от тебе.
— Самата истина! — съгласил се Артур. — Затова можеш да поискаш всичко и ще го получиш, ако е в моята власт да ти го дам.
— Тогава — казала Езерната господарка — дай ми главата на рицаря, който току-що изтегли меча, донесен от девойката. По бих предпочела да беше отрязал нейната глава, но вече е твърде късно!
— Да си кажа право — започнал крал Артур, угрижен и изненадан от думите й, — честта не ми позволява да ти даря живота на който и да е от двамата. Сър Балин е мой гост.
— Друго няма да приема! — извикала Езерната господарка.
Щом Балин чул това, сякаш го обзела лудост.
— Зла жено! — викнал той. — Значи искаш да получиш главата ми, така ли? По-скоро обаче ще се лишиш от собствената си глава!
И тутакси пред очите на всички и в присъствието на крал Артур той се втурнал и отрязал главата й с един замах на меча.
— О, какъв позор! — възкликнал крал Артур, а всички рицари негодували и се възмущавали от случилото се. — Защо стори това? Ти поруга и мене, и целия ми двор, тъй като девойката беше дошла да ме посети, при това беше твърде благородна дама. Ето защо никога няма да ти простя!
— Ваше Величество! — казал Балин. — Не ме укорявай, защото тази жена беше най-притворното същество на земята. Изпратила е на смърт много храбри мъже, а също и жени!
— Каквато и причина да си имал — упорствувал Артур, — постъпката ти е лоша и срамна. Сега напусни двора ми и царство Логрия! Не ще бъдеш истински рицар, докато не изтриеш позорното петно с някой храбър подвиг или с покаяние.
Балин побързал да тръгне — метнал се на коня си и препуснал далече от Карлиън. Когато излязъл през градските порти, той освободил оръженосеца си.
— Върни се в Нортъмбърланд — заръчал му той — и съобщи там за случилото се. А пък аз ще тръгна да търся крал Риенс, за да го посека или да умра, ако не успея. Убия ли Риенс, крал Артур сигурно отново ще бъде мой приятел.
А в двора на крал Артур всички негодували, обзети от гняв. Изведнъж един високомерен ирландски рицар, сър Ланс, който завиждал на Балин задето спечелил меча, помолил крал Артур за разрешение да последва на коня си Балин и да му отмъсти за лошото дело, което бил извършил.
— Направи всичко, което е по силите ти — казал Артур, — защото съм много ядосан на Балин. Иска ми се да измием срамното петно, с което бе изцапана Логрия поради този коварен удар.