Выбрать главу

Сър Ланс напуснал двора на замъка колкото се може по-бързо и не след дълго настигнал Балин.

Междувременно обаче пред краля се появил Мерлин и рекъл:

— Злото дойде в Логрия и още зло ще го последва. Девойката, която донесе меча, пръсна семената на големи и ужасни беди. Тя с подлост беше взела този меч от Владетелката на остров Авалон, а в меча се крие проклятие, което трябва да се изпълни докрай. По-късно Логрия може да, получи благословия от същия меч, когато е в десницата на Галахад, най-славния рицар на Логрия. Жалко за Балин, защото проклятието лежи върху му, а той можеше да бъде един от най-храбрите и най-достойните ти рицари. Той върви към своята смърт и нищо не може да го спаси… Въпреки това ще тръгна подире му и ще видя дали не мога да му помогна с нещо.

Докато ставало това, сър Ланс вече настигнал Балин, който препускал към хълмовете на Уелс.

— Почакай — викнал му сър Ланс, когато вече бил съвсем близо, — или ще те спра насила, против желанието ти! Щитът, който държиш пред себе си, не ще ти помогне, като те догоня!

— Може би щеше да сториш по-добре, ако си беше останал у дома — отвърнал Балин, като обърнал коня да го пресрещне. — Откъде идеш и какво искаш?

— Идвам от двора на крал Артур — казал му Ланс. — Дойдох да те накажа за лошия удар, който нанесе днес в негово присъствие.

— Много ми тежи, че наскърбих най-достойния измежду кралете — отвърнал Балин. — Но девойката, която посякох, беше най-злото създание на света.

— Приготви се, недостойни рицарю! — Само това можал да му каже в отговор Ланс.

И двамата започнали да се сражават на хълма. Накрая Балин пронизал с меча си сър Ланс и той паднал мъртъв на земята.

Балин се изправил до него, нажален от смъртта на този толкова храбър рицар. Ала го очаквала още по-голяма тъга: докато стоял така, на хълма в галоп пристигнала прекрасна девойка, яхнала бял кон. Когато видяла, че Ланс е сразен и кръвта му изтича, тя заплакала с глас, слязла от коня и се хвърлила на земята до победения.

— Ах, Балин! — хлипала девойката. — Пълен с мъка е ударът, който нанесе. Ти посече две тела с едно сърце, погуби две души!

После тя взела меча на Балин, който лежал на земята, и преди рицарят да понечи да я спре, се хвърлила към острието и паднала мъртва върху тялото на Ланс, когото обичала повече от живота.

И преди Балин бил натъжен, но сега изпитал двойно по-голяма тъга от това, че е причинил смъртта на двама души, които толкова се обичали. Той продължавал да бъде безутешен дори когато брат му Балан пристигнал на мястото — Балан, когото Балин обичал повече от всеки друг.

— Наистина, сполетели са те много тъжни неща — казал Балан, — но ние трябва да понасяме твърдо дори най-тежките изпитания които бог ни изпраща.

— Имаш право — съгласил се Балин. — А сега да тръгваме, защото трябва да намеря и да убия злия Риенс от Северен Уелс, за да ми прости крал Артур за смъртта на Езерната господарка.

— Ще дойда с теб — казал Балан — и ще участвувам тялом в това дело така, както подобава на един брат.

Все по-навътре и по-навътре в планината навлизали те, минали през гъсти гори и усойни клисури, докато внезапно на пътя им не изникнал Мерлин, но така предрешен, че те не го познали.

— Накъде препускате? — попитал ги той.

— Не споделяме намеренията си с непознати — отвърнали двамата рицари, а Балин добавил: — Кажи ни обаче кой си ти, та ни разпитваш!

— Не е дошло време да ви го казвам — отвърнал Мерлин.

— Това е лоша поличба — отсъдил Балин. — Сигурно не си истински човек, щом не искаш да ни кажеш името си. — И той сложил ръка на меча си.

— Затова пък ще ти кажа твоето име — тихо се обадил Мерлин. — Ти си Балин, Рицаря на меча, а другият е Балан, твоят брат. Искате да намерите крал Риенс… Но ще го дирите напразно, ако не изслушате съвета ми.

— А! — възкликнал Балин и се поклонил почтително. — Ти си Мерлин! Съгласни сме да чуем мъдрите ти наставления.

— Последвайте ме — казал Мерлин — и ще извършите рицарски подвиг… Макар че Рицаря на меча е извършил нерицарски дела, последствията от тях ще бъдат за Логрия не само лоши, но и добри… Сър Ланс лежи мъртъв, мъртва е и любимата му лейди Колумба. Намерил ги е крал Марк от Корнуол, който ще вдигне красива гробница над телата им. А ще дойде време, когато на същото това място ще се води най-големият рицарски двубой между Ланселот и Тристан, който е още непознат по тези земи, там и крал Марк ще изпита скръбта. Но горко ти, Балин, защото ти ще нанесеш Печалния удар. Ала за изцеление от този удар Свещеният Граал ще се появи в Логрия, ще го донесе добрият рицар сър Галахад. А по-сетне Логрия отново ще потъне в мрак.