— Не се ли боиш от възмездие? — викнал му той.
— Крал Артур не е убит, а ти причиняваш голямо зло на кралицата и на цялото кралство!
— Мълчи, подли свещенико! — започнал да крещи Мордред. — Ако продължаваш да ме ядосваш, че ти отсека главата!
— Сър — отвърнал архиепископът, — ако не се откажеш от греха си, ще те прокълна и ще те отлъча от църквата!
— Каквото и да направиш — извикал Мордред, — не ме е грижа за теб и за проклятията ти!
Архиепископът си тръгнал, събрал свещениците си и проклел Мордред.
Тогава Мордред се опитал да намери архиепископа, за да го убие, но свещеникът избягал в Самърсет, където станал отшелник в Гластънбърийското абатство.
В това време пратеникът на кралица Гуиневир намерил крал Артур, който бързо потеглил с цялото си войнство към морския бряг и отплавал за Англия. Мордред обаче го причакал в Дувър и преди кралският кораб да спре на пристана, се разразила страшна битка. Накрая всички слезли на брега, където нападнали метежниците и ги прогонили отвъд дюните. Мордред бил пръв в бягството.
Когато битката свършила, крал Артур намерил Гавейн, който бил смъртно ранен, защото последната рана, която му бил нанесъл Ланселот, се била отворила.
— Уви, любими племеннико — казал крал Артур, като коленичил до Гавейн, — ето че и ти, човекът, когото съм обичал най-много на земята, лежиш и издъхваш. Няма вече радост за мене. От всичките си рицари най-много обичах теб и Ланселот, а изгубих и двама ви.
— Ах, скъпи господарю — прошепнал Гавейн, — аз съм виновен за всичко. Напоследък бях обзет от безумие, от наранено самолюбие и злост… Ако благородният Ланселот беше с нас, тази война никога нямаше да избухне. Вече му прощавам. О, да му бях простил по-рано! Дали той някога ще ми прости?
След което Гавейн помолил за перо и мастило и написал следното писмо на Ланселот:
„О, Ланселот, пръв сред всички благородни рицари, които съм срещал или за които съм чувал! Аз, Гавейн, умирам от твоята ръка, от ръката на най-благородния човек на света, и те моля за прошка… Върни се, достойни Ланселот, върни се колкото се може по-скоро, защото кралство Логрия се намира в смъртна опасност и нашият скъп господар крал Артур има нужда от тебе… Днес слязохме на дувърския бряг и прогонихме долния предател Мордред. За нещастие ме раниха повторно там, където ме беше ранил ти. Пиша ти сега в часа на своята смърт. И те моля, най-славни рицарю на света, да побързаш да дойдеш. За мене ще напомня само гроба ми, ала ти се върни веднага, преди Мордред да събере нови размирници… Благородни Ланселот, приветствувам те и… сбогом.“
След което Гавейн издъхнал, а крал Артур цяла нощ плакал над тялото му.
3.
ПОСЛЕДНАТА БИТКА
Не след дълго — само няколко дни по-късно — крал Артур и войската му разположили лагера си в Камланската равнина. На не повече от миля ги дебнел Мордред заедно с множество рицари и въоръжени мъже, които свързали съдбата си с него, като предпочели разпуснатостта и беззаконието пред честта да служат на Артур, славния крал на Логрия.
Мордред бил разбит и обърнат в бяг при дувърската битка, но много скоро се разчуло, че се намира в западната част на страната, където опустошава земите на всички, които отказват да минат на негова страна. Тогава Артур бързо потеглил за Корнуол и Лионес и една нощ стигнал до Камлан, където преди толкова много години бил заведен от добрия магьосник Мерлин, за да получи меча си Екскалибур от Езерната господарка.
Тази нощ Артур не склопил очи, защото знаел, че на сутринта ще започне голямата битка, в която още много от рицарите му ще загинат. Боял се, че тя ще бъде последната от битките му — онази, предсказана от Мерлин, след която кралство Логрия ще потъне в мрак. За пръв път след битката при планината Бадън преди двадесет и една години, саксите, узнали за враждите и междуособната война, започнали да нахлуват в Британия от север и от изток, а рицарското братство на Кръглата маса вече не съществувало, за да потегли мигом, предвождано от крал Артур, и да прогони варварите от всеки бряг, на който слизали.
В кралската шатра Артур се въртял и се мятал в постелята чак докато наближило утрото, когато се успокоил. И тогава в просъница му се явило странно видение. Изведнъж му се сторило, че при него е дошъл със свита от красиви дами Гавейн, който бил погребан в Дувърския замък.
— Добре дошъл, скъпи племеннико — рекъл крал Артур, или поне му се сторило, че го изрича. — Слава богу, че те виждам жив, защото те смятах за мъртъв. Ала кажи откъде идеш и защо те съпровождат тези дами?