— Скъпи мой кралю, скъпи мой господарю — отговорил сър Гавейн, или поне така се сторило на Артур, — това са все дами, в чиято защита съм се бил, когато бях жив човек. Винаги съм разрешавал само справедливи спорове, ето защо бог прояви голямо милосърдие и изпрати тези дами да ме доведат при тебе, за да ти кажа какво те очаква. Ако днес се биеш с Мордред, ще загинете и двамата заедно с по-голямата част от твоята войска. Дойдох да те предупредя да не водиш битка днес, а да сключиш мир с Мордред, едномесечен мир, каквито и да са условията му. Защото след месец ще дойде Ланселот със своите достойни рицари. Двамата ще убиете Мордред и ще разгромите всичките му поддръжници.
Казал това Гавейн и изчезнал заедно с дамите. Скоро крал Артур станал и извикал при себе си Лукан и Бедивер. След като им разказал за посещението на Гавейн и за съвета му, той ги помолил да вземат двама свещеници и да отидат при Мордред, за да сключат едномесечен мир.
— Бъдете щедри — наредил им Артур, — предложете му толкова много земи и богатство, колкото ви се види разумно.
Така че те отишли там, където бил Мордред с голямата си войска от сто хиляди души, и дълго време преговаряли с него. Накрая той се съгласил да вземе Корнуол и Кент, при това веднага, а да получи останалата част от Британия след смъртта на крал Артур.
Разбрали се Артур и Мордред да се срещнат на средата на пътя между двата лагера, всеки придружаван само от четиринадесет души. Тогава крал Артур дал разпореждания на хората си:
— Ако видите дори един изваден меч, без да му мислите, веднага се хвърлете и убийте предателя Мордред, защото му нямам доверие.
Мордред също казал подобни думи на войската си:
— Ако видите дори един изваден меч, елате и избийте всички до крак! Не вярвам в този договор и съм сигурен, че крал Артур иска да ми отмъсти!
Двамата се срещнали, както било уговорено, сключили договора и всеки от тях го подписал. После пили от виното, което било донесено. В това време обаче от пирена изпълзяла отровна змия и ухапала по петата един от рицарите на Мордред. Когато усетил, че е ухапан, той погледнал надолу и видял змията. Без да се замисли, изтеглил меча си и я убил.
Ала щом съзрели да проблясва меч, противниците и от двете страни надали силни викове. Само след миг враждуващите войски се спуснали една към друга по Камланската равнина.
— О, злочест ден! — извикал крал Артур. После и той, и Мордред се метнали на конете си и се хвърлили в битката.
До ден-днешен на земята не е имало по-тъжна и по-ужасна битка. Препускали, нападали, удряли. Много били тежките рани, много били смъртоносните удари. Крал Артур непрекъснато бил в средата на сражаващите се и проявил голяма храброст, но този път и Мордред се биел не на шега и не помислял за бягство. Единствената цел на всички обаче била да убиват, затова битката се водила през целия ден и свършила едва когато всички тези благородни рицари паднали бездиханни на студената земя.
Настъпила вечерта, безлунна и зловеща, и върху бойното поле се спуснала ужасната тишина на смъртта. Като видял своите воини избити до крак, крал Артур избухнал в ридания. Огледал се и видял, че само двама от рицарите му са оцелели — Лукан и Бедивер, — но и те били тежко ранени.
— Господи, какво се е случило с моите благородни рицари?! — извикал крал Артур. — Тежко ми, че доживях да видя този скръбен ден! Сега обаче зная, че краят наближава… И все пак ми се иска да намеря предателя Мордред, причинил цялата тази мъка и разруха!
Тогава крал Артур се огледал и изведнъж съзрял Мордред, който стоял, облегнат на меча си сред високите купища мъртъвци.
— Подай ми копието — казал крал Артур на сър Лукан, — защото там стои предателят, който докара цялата беда.
— Остави го, господарю — възпротивил се Лукан, — над него тегне проклятие. Ако ти преживееш този злочест ден, по право ще си отмъстиш. И не забравяй, благородни сър, среднощния си сън и думите, които ти е казал духът на Гавейн: бог с великото си милосърдие запази живота ти в тази битка. Благословен от него, ти победи. Ние сме трима, а Мордред стои сам. Ако го оставиш на мира, този печален съдбовен ден ще отмине без последствия.
— Жив или мъртъв — извикал крал Артур, — аз ще се разправя с човека, който донесе разруха на кралство Логрия!
— Наслука! — изпратил го сър Бедивер.
Тогава крал Артур уловил с две ръце копието Рон и се затичал към Мордред с вика: „Предателю, приготви се да посрещнеш смъртта!“
Когато Мордред видял крал Артур, той се втурнал към него с изваден меч. Ала кралят мушнал Рон под щита на Мордред и набучил тялото му на копието. Когато обаче Мордред разбрал, че е смъртно ранен, от омраза и ярост той наблегнал на проболото го копие и като държал меча си с две ръце, с такава сила ударил крал Артур по главата, че острието разсякло шлема и потънало в черепа му. В следващия миг Мордред се строполил на земята, надал предсмъртен вик и умрял.