Подразнен от отговора, Дейлон се сопна:
— Не бих взел свободен човек на служба против волята му. Ти беше военнопленник и беше мое право да те убия или да те продам като роб. Не направих нито едното, нито другото. — И двамата знаеха, че щедростта му се дължеше единствено на таланта на Едвалт, а не на някакво великодушие от страна на Дейлон. — Ще го помоля да служи свободно и ще го възнаградя богато, ако се съгласи.
— Намеря ли такъв момък, ще го пратя първо при вас — съгласи се Едвалт. — Ако той драговолно приеме службата при вас, това е негов избор, но ако пожелае сам да си проправи пътя в света, това също е негово право, нали?
Дейлон кимна.
— Съгласен. Значи се разбрахме. Вземи жена си и детето и пътувайте безопасно. — Кимна на Райнхарт. — Погрижи се да имат охрана. Намери му и здрав фургон или кола също така, за да може да си вземе инструментите. И му дай половин мярка злато.
Капитанът кимна и отвърна:
— Както заповядате, милорд.
Изумен от неочакваната щедрост на Дейлон, Едвалт промърмори:
— Благодаря ви, милорд.
И двамата с Райнхарт тръгнаха.
Дейлон остана сам пред палатката си, загледан след отдалечаващия се майстор на мечове, най-добрия, когото бе срещал някога. Знаеше, че наближава денят, в който ще му трябват много добри оръжия. Беше благодарен, че не е днес.
Щом влезе в палатката, намери чисти дрехи, подредени за него от личния му слуга Балвен. Винаги го развеселяваше това, че единствената личност, на която се доверява в живота си, е този негов незаконен брат. Балвен бе дошъл в замъка на баща им като момче, за да бъде придружител на младия наследник. Когато баща им умря, Дейлон бе задържал Балвен като свой личен слуга, но той всъщност му беше по-доверен съветник от всички официални съветници.
Балвен чакаше до едно ведро с голяма кърпа в ръце. Истинската баня щеше да почака, докато Дейлон се върне у дома, но можеше поне да махне най-грубата мръсотия от тялото си.
Щом Балвен започна да сваля бронята му, баронът на Маркензас отново се зачуди за бебето на Огнегривия. Ами ако наистина някъде имаше дете, предопределено да изтормози съня на четиримата останали крале?
Балвен беше по-малък с две години, но беше живял с Дейлон от шестгодишен и можеше добре да отгатва настроенията му. Майката на Дейлон беше направила всичко, което можеше, за да набие клин между братята, но бе успяла само да ги сближи още повече. Дейлон беше имал бунтовнически нрав като дете и не беше посмял да го разкрие пред баща си, така че горката му майка бе понесла тежестта му. В резултат на това двамата с Балвен бяха много по-близки, отколкото господар и слуга.
Балвен беше среден на ръст, със средно тегло, с късо подрязана кафява коса и тъмни очи; външността му беше незабележима, но приличаше на Дейлон в очите. Балвен огледа лицето на брат си, докато сапунисваше тялото му, и попита тихо:
— Притеснен ли си?
Беше предвидил променливото настроение на господаря си и бе наредил едно момиче да чака в ъгъла на палатката, вместо в леглото на Дейлон, тъй като знаеше, че предразположението на брат му може да се люшне в която и да е посока след битка. Кафявите очи на момичето бяха впити в барона на Маркензас в мълчаливо очакване на заповедта му.
Дейлон погледна момичето и поклати глава. Чувстваше се уморен до кости. Балвен освободи момичето с кратко кимване и то излезе.
Дейлон искаше само гореща храна и дълъг сън след кървавата битка днес. Изтърпя студената вода и грубия сапун, но пък да е чист поне малко си струваше неудобството.
— Липсва ми едно горещо корито — каза той на Балвен, докато се бършеше с кърпата.
Незаконният му брат кимна и каза:
— И аз искам да се прибера.
Дейлон въздъхна. Беше съгласен. И той копнееше за топлото слънце на бреговете на Маркензас. Замъкът му беше с изглед над една овощна градина, която минаваше по хълмовете и стигаше до крайбрежието на Западното море. Липсваше му щедрият аромат на портокалов цвят, понесен от пролетния бриз от океана, и чистата красота на владението му. Липсваше му стройното тяло на жена му и обещанието за деца. Когато се загърна в халата, поднесен му от Балвен, Дейлон каза:
— Най-вече ми липсва мирът. Звуците на войната още кънтят в ушите ми.
— Отекват и в моите, милорд — съгласи се Балвен. — Но поне нашият свят не свърши този ден — добави с усмивка.
Дейлон се засмя. Едно от многото неща, които споделяше с незаконния си брат, беше библиотеката на баща им. Балвен знаеше за легендарната родословна линия на Огнегривите и опустошението, което уж беше свързано с нейния край. Почти бяха имали спор преди Дейлон да се съгласи да участва в измяната към Стеверен; Балвен се беше противопоставил на присъединяването им към Лодавико и другите. Както беше обичайната му тактика, Балвен се беше противопоставил на курса, който Дейлон почти със сигурност вече беше избрал, за да разгледа логическите грешки, които баронът можеше да е допуснал. Никой от двамата нямаше много вяра в предзнаменования, поличби и пророчества, но след обилно вино дискусията ги беше докарала до решението или по-скоро до пренебрегването на легендата като последен аргумент на Балвен по въпроса.