Осъзнаването на това беше разочароващо, но гневът, с който бе придружено, му бе също така твърде познат. Хату затвори за миг очи и си припомни едно от упражненията, на които го беше учил майстор Кугал, за да се успокои. Много ситуации изискваха спокойствие, все едно какво ставаше: животът му дори можеше да зависи от това.
Тревогата му, че ще му възложат работа на кораба, най-сетне бе надвита от скуката. Хату вдигна сандъка на рамо и слезе по стъпалата към улицата към пристанището.
Залъкатуши през пазара. Не виждаше големи разлики в стила на предлаганите облекла, храна и накити, както и в изложените на показ инструменти и оръжия. Видя лек копринен шал с хитроумна щампа и се зачуди дали Хава би го харесала.
Хава! Не можеше да спре ума си да не се връща към нея.
Тя упорстваше в мислите му, обитаваше сънищата му и той не можеше да го спре. Дори помнеше първия път, когато го възбуди, за негово пълно смущение, и как Донти се закани на другите момчета да не си правят шеги с втвърдения му член. А Хату просто бе клекнал в студения поток и се прикриваше с ръце колкото можеше.
Учениците и ученичките се къпеха заедно в потоците близо до селото, откакто Хату си спомняше, или понякога в една от общинските бани. Беше удоволствие, което всеки очакваше с нетърпение, защото къпането беше понякога невъзможно за дни наред и сърбенето на кожата и миризмата на мръсно облекло ставаше постоянен спътник. Хату беше виждал Хава и другите момичета голи много пъти, но онзи път беше различно. Дори само като си го спомнеше, все още се изчервяваше.
Беше се случило през времето, когато тялото му започна да се променя, когато започнаха да му растат косми под мишниците и около члена; беше гледал и за брада, но тя закъсня, понеже беше рус. Един ден промените бяха нещо, на което просто да не обръща внимание, а на следващия изведнъж болезнено си даде сметка колко различно го гледат момичетата, особено Хава. Откакто бяха още почти бебета се бяха виждали голи и с Донти тя беше най-близката на света за него, тъй че промяната почти го беше накарала да избухне в сълзи от безсилие, защото не я разбираше и не можеше да говори с Хава за това.
Когато попита за това матроните, те му казаха да говори с мъжете учители, но те само му обясниха за секса. Никой не беше разбрал, че иска да говорят за чувства.
Това безсилие още повече обърка нещата, както винаги ставаше с Хату, и му стана още по-трудно да говори какво изпитва с когото и да било, дори с Донти, и особено с Хава. Сдържаността започна да променя начина, по който се държеше с нея.
Сега, докато се провираше през навалицата, умът му се върна към друг един ден, когато раменете му вече бяха започнали да се уширяват, гласът му да става по-дълбок и когато преценката му за момичетата се беше напълно променила.
Имали бяха дълга тренировка в двубои. Учениците на квели наскости преминаваха през обучение във всички известни стилове на ръкопашен бой, както традиционни, така и не толкова традиционни. Използването на ежедневни предмети като оръжия беше спечелило на Хату и другите доста дребни наранявания. Той нямаше нищо против. Учеше се добре и стана един от най-добрите импровизиращи бойци в класа си.
Онзи ден бяха тренирали бой с тояги, добра основа за всички видове ръкопашни оръжия. Хату беше в двойка с Хава за третия рунд и тя го надви. Донти го дръпна настрана и каза:
— Какво ти става? Не че тя те надви, знам, че е добра. — Кимна към Хава, която заемаше позиция пред следващия си противник. — Работата е, че те надви толкова лесно.
— Не знам — призна Хату и гласът му издаде безсилието му.
Донти го изгледа продължително, а после очите му се ококориха, щом извърна поглед към Хава и отново към него. Накрая каза:
— А, разбирам. Ще говорим по-късно.
Докато денят се точеше, преминаха от бой с тояги до ръчен бой, който винаги водеше до ожулени кокалчета, насинени очи, разкървавени носове и общо взето лошо настроение сред обучаемите. Инструкторите отново бяха изправили Хату и Хава един срещу друг и с едно лесно блокиране тя влезе в гарда му и го удари толкова силно, че той изгуби равновесие, тупна на земята, удари си тила в камъните и почти изгуби съзнание.
Не помнеше как се е преместил или са го преместили до една стена, но изведнъж се свести там, а пред очите му святкаха искри. Смътно си спомняше как Донти каза: