Кафявите очи на Коста се разшириха и той повдигна вежда.
— Мазило? Какво… — Замълча, присви очи и попита: — Кой е майсторът ти?
— Фасария — отвърна Хату.
Коста за миг се намръщи болезнено, после отново го погледна.
— Това обяснява нещата. Той е много… традиционен. Никакви клюки, слухове или необоснована информация пред него. Ще ти намеря още мазило, преди да отплаваме. Щом се приберем, ще идем при майстор Фасария и… Ти на колко години си?
— Почти седемнайсет.
— Кога ти е рожденият ден?
— На шестия ден на Месеца на Падащите звезди според старото броене.
— По-малко от половин година дотогава — каза Коста и сложи ръка на рамото на Хату. — Вероятно са те забелязали, защото за първи път си бил навън посред бял ден с чиста коса. — Посочи към кърмата. — Каютата ми е от дясната страна на капитанската. Иди там и изчакай. Аз ще ти намеря мазило за косата. Хайде върви.
Хату тръгна. Щом Коста щеше да говори с майстора му, значи наистина беше важна особа.
Докато бързаше към кърмовите каюти, се зачуди каква е цялата тази работа с косата му.
Както беше очаквал, веднага щом косата му беше боядисана, го пратиха да подрежда товар и от стоките в претъпкания трюм той прецени, че Халазейн е последната спирка на кораба преди дългото пътуване до дома. Корабите, които бяха под контрола, пряко или косвено, на квели наскости, рядко получаваха разрешение да пристават на родния остров, така че Хату най-сетне можеше да изпита донякъде чувство на безопасност, когато вечерта отплаваха.
След бързата вечеря го повикаха в каютата на Коста. Едрият мъж махна на младежа да седне на един сандък срещу койката му. Бяха толкова близо един до друг, че Хату се почувства малко неловко. Поддържането на почтително разстояние беше част от обучението.
— Майстор Фасария, значи? — попита Коста.
Хату кимна.
— Та какво мислеше да направиш, когато стигнем в Коалтачин?
— Да предам сандъка на капитана и да разкажа на първия майстор, когото намеря, какво се случи.
Коста посочи гърдите си с палец и рече:
— Разкажи ми какво се случи, момче. Аз съм майстор Реза.
Хату знаеше, че това трябва да е вярно, защото никой друг мъж в Коалтачин нямаше да посмее да претендира, че е този човек. Баща му беше майстор Зусара, най-близкото, което Коалтачин имаше до крал, тъй като той предвождаше Съвета. Също така беше главата на най-могъщата фамилия, способна да събере повече войници и сикари от всички други майстори. Коста беше един от тримата синове, които бранеха интересите на фамилията; всеки от тях контролираше повече хора от повечето по-малки фамилии в държавата.
Зусара беше пръв между равни, казваха, и това, което не му достигаше като власт, го компенсираше предостатъчно, като използваше влиянието си. Ако в Съвета се проведеше закрито гласуване, неговият глас имаше най-голяма тежест и макар някои да твърдяха, че бил просто добър в постигането на консенсус, Хату помнеше как Фасария веднъж бе казал, че макар никой никога да не може да стане крал на Коалтачин, Зусара е най-близо до това от всеки друг в историята. Също така беше нещо като легенда, защото рядко напускаше дома си и изглеждаше усамотен. Беше като паяк в центъра на огромна паяжина — винаги знаеше както става по краищата ѝ, без да напуска центъра.
Хату започна разказа си с убийството на търговеца и бягството си от Нумерсет, но когато стигна до описването на нападението на кораба и опита им с Донти да избягат с лодката, усети как в него се разбуждат дълбоки чувства. Болка се надигна и застраши да разбие спокойствието му, щом започна да си припомня разговора си с вещицата Мада. Усети, че се мъчи да надвие сълзите, и гърлото му се стегна от чувството, когато описа съдбата на Донти и разговора между Хадона и Мада. Преди да се усети, сълзите вече течаха по лицето му.
Реза му остави един миг, докато се овладее, и после каза тихо:
— Справи се добре, но сега има повече въпроси, отколкото имаше преди. Ще те заведа при баща ми и ще повикаме Фасария. Съветът ще иска да чуе това. И трябва да си спомниш колкото може повече за тези Сестри на Дълбините.
Изчака да види дали Хату ще каже нещо, а после му кимна, че е свободен.
Хату излезе от каютата. Чудеше се какво ли има предвид Реза с „повече въпроси“.
15.
Неочаквана визита и слухове за война
Дейлон метна юздите на коня си на един слуга и похвали сина си:
— Добра езда.
Мариус беше вторият му син, с две години по-малък от наследника на Дейлон Уилтън. Малките му бяха дъщери: Линая, която сигурно си играеше с куклите си някъде в цитаделата, и бебето, Бетина.