— Баща ти е бил прав. Да принудиш хора да работят насила на кораби, това да, тъй като трябва да ги пазиш само в пристанищата. Но в хаоса на една битка? Ако битката тръгне срещу теб, такива хора биха могли да минат на страната на противника.
— А за робски труд?
— Може би — съгласи се Дейлон.
Погледна Балвен, който с леко кимване показа, че разбира желанията на брат си: до полунощ щяха да се отнесат депеши до агенти, наети да съберат информация и да докладват колкото може по-бързо. До месец Дейлон щеше да има добра представа какво прави Сандура с тези пленени мъже.
— Това, което ме безпокои най-много, са връзките му с Църквата на Единия бог — каза Родриго. — Те определено са преподредили… реда на нещата. — Засмя се на собствения си тромав обрат на фразата.
Дейлон се усмихна.
— Да, определено си заслужава да се безпокои човек.
— Не е само златото, Дейлон. Враждебен е към онези, които все още поддържат връзки със старите храмове и църкви, и им обявява война, макар и не открито. Заповядал е да се унищожат всички храмове и църкви в Сандура, които не са на Единия бог.
— Виж, това не го знаех — каза Дейлон. — Не съм изненадан, но все пак… — Поседя мълчаливо, след което каза: — Вярвам, че инстинктите ти са верни, приятелю.
— Ако ме извините, милорд, но не успявам да разбера как обричането на крал Лодавико във вярност на Единия бог го облагодетелства — обади се Балвен.
— Дава му повод — каза Дейлон.
— Дейлон, ти си крал във всичко, освен по титла — каза Родриго. — Взе това чудесно баронство, което ти остави баща ти, и го направи по-богато, по-силно и по-влиятелно. Би могъл да се самообявиш за крал и да поискаш еднакъв глас с Лодавико. Никой от останалите крале не би се противопоставил открито.
Дейлон се засмя.
— Само открито?
— Може би — поправи се Родриго.
— И да дам повод на Лодавико и Мазика да направят тук каквото направиха на Итракия? Ще им трябва по-малко манипулация и по-малко лъжи. Благословията на църквата и обещанието за разкъсване на Маркензас би било достатъчно, за да се съюзят половината барони на Гарн с тях.
— Та какво смяташ да правиш? И двамата знаем, че предстои война. — И видял безизразната маска на Дейлон, Родриго добави: — Значи имаш план, но не си в настроение да го довериш, виждам.
Дейлон отвърна:
— Приятели сме от много години и ти се доверявам повече, отколкото на който и да е човек не от моята кръв, но някои обсъждания са преждевременни и това е едно от тях.
— Дай да се върнем на въпроса за намирането на приличен оръжейник…
— Имаш ли някой, който си готов да ми позволиш да ти го свия?
— Може би. Спомена за Едвалт и по съвпадение един от чираците му, вече майстор, беше тук точно преди няколко дни.
— Още ли е в града? — попита Родриго заинтригувано.
Преди Дейлон да е успял да отговори, Балвен каза:
— Не, замина.
Дейлон го погледна.
— Замина ли?
Балвен кимна.
— Знаех, че бихте искали да научите за местонахождението му, тъй че наредих да го проследят.
Кимна към Родриго, но също и към отсрещната стена, с нейните карти, дневници и всички бележки, които баронът бе събрал за предстоящия конфликт.
— И къде е отишъл? — попита Дейлон.
— Един от агентите ни го подслуша да говори с една местна клюкарка, Каланора, после с един ковач, Гилди. Тръгнал е за една наскоро опразнена ковачница в Хълма на Беран.
— Интересен избор — каза уклончиво Дейлон.
— Ще го потърся там — заяви Родриго.
— Ще ми направиш ли услуга? — попита Дейлон. — Не мисля, че ще приеме служба при теб, след като вече отхвърли моята покана, но го наеми, докато търсиш друг майстор на оръжия за замъка си. Ще съм ти благодарен за преценката ти на качеството на работата му.
— Е — каза Дейлон и стана. — Трябва да сменя тези прашни дрехи и да се приготвя за вечеря.
— Аз също не бих отказал баня — каза Родриго и също се изправи. — Би ли могъл да пратиш някого…
Дейлон се обърна към Балвен и той каза:
— Ще се погрижа за всичко.
Родриго и Балвен излязоха.
Останал сам за миг, Дейлон Дюмарш, най-могъщият свободен барон на цял Гарн, се опита да подреди мислите си. Ако Родриго беше разтревожен от събитията, разиграващи се на изток заради Сандура, значи нещата се задвижваха по-бързо, отколкото беше предвиждал.
Това поставяше два проблема. Първият беше, че той не беше съвсем готов за открито противопоставяне на Лодавико, а вторият — много по-притеснителното въвличане на Църквата в политиката. Орденът беше флиртувал с властта още откакто Дейлон беше момче, но сега я ухажваше. Защо можеха да се съюзят открито със Сандура беше загадка за Дейлон. Веднага щом Балвен се върнеше, щяха да обсъдят какви послания трябва да изпратят до своите агенти на изток.