„Все пак е по-добре да имаш проблем на прага, отколкото армия“, помисли Дейлон и тръгна към покоите си и чистите дрехи.
16.
Намеци за истина и тъмни замисли
Пътуването на „Саса Мути“ беше без произшествия, освен един малко нетипичен за сезона дъжд на втория ден. Реза беше пратил вест напред на по-бърз съд, защото бяха тежко натоварени и съответно бавни, а той искаше докладът на Хату да стигне безопасно в ръцете на баща му, в случай че ги сполети някакво нещастие. Десет дни след като отплаваха пред очите им изникна главното място за закотвяне на Коалтачин в град Корбара, известно като Безопасен пристан, но също така и под много други имена според това кой влиза в пристанището. Местните го наричаха просто Пристана — и Градчето, когато говореха с чужденци.
Да са неясни беше една от многото хитрини, прилагани от хората на Коалтачин, за да гарантират несигурност сред потенциалните врагове. Само доверени посетители и хората от Коалтачин знаеха, че Безопасния пристан е част от Корбара.
Хату огледа пристанището от север на юг. Чувстваше се празен, кух. Не беше съвсем пустота, но наистина не усещаше каквото и да било чувство за дом тук, никаква вярност или привързаност. Беше просто място, където да си, и съвсем малко по-безопасно, отколкото да си някъде в широкия свят.
Слязоха на главния кей. Хату не се изненада от това предвид кой майстор беше на борда. Два коня вече ги чакаха. Майстор Реза не каза нищо за сандъка на капитана, тъй че Хату реши, че въпросът е уреден.
Реза смуши коня си и Хату го последва. Беше яздил, но не беше опитен ездач, така че с усилие смогваше да не изостане.
Хату беше минавал през Безопасен пристан няколко пъти, но никога не се беше задържал тук, тъй че се съсредоточи да не губи гърба на майстор Реза от поглед. Поеха нагоре по един хълм покрай заможни наглед дюкяни и хан, а след това излязоха на лъкатушещ път, който водеше до сечище. Там имаше прост дървен стълб с желязна халка и Реза слезе и върза юздите на коня си. Хату последва примера му.
— Продължаваме пеш — каза Реза и посочи една тясна пътека, която се губеше в гъста горичка.
Тясната пътека водеше до тесен мост над буен поток, покрай малка овощна градина и кладенец. Стигнаха до скромна сграда, кацнала на дървени пилони. Хату влезе след Реза, който каза:
— Татко, това е момчето. Хатушали.
Един възрастен мъж, седнал на възглавничка на пода, вдигна очи от документа, който четеше, остави го настрана и каза на Реза:
— Добре дошъл у дома, синко.
След това махна на Хату.
— Застани ей там, за да мога да те виждам по-добре.
Хату беше виждал много господари и беше пътувал с някои, като Бодай, и мислеше, че разбира положението си и знае как да се държи с тях. Но майстор Зусара беше легенда в Коалтачин.
Тъй че с изненада откри, че е донякъде разочарован. Беше очаквал някаква митична фигура, могъщ човек, може би дори чародей, но вместо това видя невзрачен мъж около шейсетте, с проста сива риза и панталони, с плетени сандали и без никакви пръстени или други накити. Ако го беше срещнал на пазара, изобщо нямаше да му обърне внимание.
След като обаче застана на посоченото му място, Хату осъзна, че това вероятно е преднамерено и е част от неговата гениалност. Беше учен, когато се учеше да различава цели на пазара, че много хора изпитват нужда да привличат внимание към себе си с изящно облекло, парадиране с богатство и свити от слуги. Но майстор Зусара не беше такъв човек. Хату застана неподвижно и зачака мълчаливо.
Зусара погледна Реза и попита:
— Стигнал ли е мъжество?
Реза сви рамене и отвърна:
— Ще го навърши следващия месец. — После добави: — Все пак е само с две години по-голям от най-малкия ти син.
Майстор Зусара кимна.
— Малко по-широк в раменете може би, но да, изглеждат на сходна възраст. — Огледа мълчаливо Хату и попита: — Та защо е тук? Защо ми водиш дете?
— Един кораб е загубен с целия си екипаж, освен един. — Посочи Хату. — Мисля, че това е история, която Съветът трябва да чуе от първа ръка.
Лицето на Зусара не издаде голяма изненада и Хату прецени, че този баща вярва много на преценката на сина си.
— Тогава ще свикаме Съвета.
Помълча и продължи:
— Прочетох съобщението ти. Беше дори по-трудно за разгадаване от обикновено. Нещо от това, което споделяш, ме притесни… — Огледа за миг лицето на сина си. — Очаквам, че това, което не си споделил, ще се окаже още по-притеснително. Известих членовете на Съвета, че ще пристигнеш скоро и че трябва да са готови да дойдат веднага. Повечето са в домовете си, обаче… — Кимна към Хату. — Няма значение къде са другите двама. Петима могат да послужат също толкова добре като седем, ако Съветът има нужда от преценка. Ще ги уведомя и ще чуем този разказ утре сутринта.