Надигна се сковано и Хату осъзна, че Зусара е по-стар, отколкото си бе помислил отначало, или може би страдаше от наранявания, получени преди години.
— Ела — каза той на Хату. — Ще ти покажа стаята ти. Ще вечеряш с мен и утре ще се срещнем със Съвета.
Реза кимна и каза:
— Ще се срещнем и с майстор Фасария. Ще го известя.
— Тая бабичка? Добре, щом мислиш, че ни трябва, повикай го. Или ще се перчи като паун заради поканата, или ще се оплаква, че е трябвало да пътува цяла нощ. Ще видим кой Фасария ще се появи утре.
Реза се поклони и излезе, без да погледне Хату, а младежът тръгна след най-могъщия господар на острова и на цялата държава Коалтачин. Чу как дълбока въздишка се изтръгна от гърдите на стареца.
В задната част на къщата имаше малка стаичка с постеля с проста памучна покривка, маса и незапалена свещ в свещник.
— Лягай да спиш — нареди Зусара и махна на Хату да влезе в стаята. — Би трябвало да е достатъчно чисто. Ако водата се вдигне високо през дъждовния сезон, това е частта на къщата, която прогизва и може да замирише на плесен, но жена ми… — Усмихна се. — Това е за друг път. На вечеря ще ми разкажеш историята си и ще извая думите ти за ушите на Съвета, за да можем да направим най-доброто. — Обърна се и добави: — Ще те повикам. Сега спи.
Хату се зачуди какво предстои, но реши да приеме съвета на Зусара и легна. Изпитваше познатата нервност, кръстоска между тревога, дори малко страх, и безсилие. Потисна я. Беше уморен до кости, така че сънят дойде бързо.
Събудиха го стъпки и видя една жена, която дръпна завеската на прага.
— Съпругът ми ви кани да споделите вечерята му — каза жената.
Разколебан какво да каже освен „Благодаря“, Хату бързо стана от постелята и мина покрай жената и по късия коридор до стаята, където се беше срещнал с майстор Зусара.
Зусара седеше на възглавнички до ниска маса. От големия супник на нея се вдигаше апетитна миризма. Зусара посочи на младежа да седне. След миг се появи жена му с поднос с плодове, хляб и голяма буца сирене.
Майстор Зусара не каза нищо, докато тя режеше хляба и след това напълни с черпака дълбоките купи със супа. Излезе, без да каже и дума.
Хату я погледна, докато излизаше, и каза:
— Жена ви няма ли да вечеря?
Майстор Зусара махна с ръка пренебрежително.
— Жена ми знае как да оставя мъжете на мира за мъжката им работа.
Хату се зачуди. Смяташе се за мъж, но все още понасяше много хора да гледат на него все едно е все още момче. И тъй като бе живял с Хава и други силни момичета през целия си живот, не беше напълно сигурен какво означава „мъжка работа“. След като не се сети за нещо умно, което да каже, само се усмихна.
Старецът също се усмихна.
— Бил си далече доста дълго, както разбрах. — Хату кимна. — Насъбрал си чужди идеи. Можем да обсъждаме жените по-късно, ако поискаш.
Забележката изненада Хату. Тонът на майстора беше почти бащински.
— Изглеждаш притеснен — отбеляза майстор Зусара.
— Аз… бих искал да кажа нещо, което да ви допадне, господарю, но всъщност едва сега започвам да научавам неща, които един мъж би трябвало да знае.
— Аха. — Зусара кимна. — И какво още?
— Бих приел с благодарност вашата мъдрост по всяка тема, но първо за…
— Как си оцелял?
— Да — каза Хату.
— Разкажи ми за това, тогава, а за други неща ще поговорим по-късно.
Хату започна разказа си бавно, като се опитваше да опише всеки момент така, че да сподели ужаса, без да го преувеличава. Бяха го учили, че истината няма нужда от никакво разкрасяване, но че забравянето на подробности също е недостатък.
Когато започна да разказва за момента, в който се беше събудил в пещерата до изпадналия в безсъзнание Донти, се развълнува и трябваше да спре на няколко пъти, за да се овладее.
— Бях ужасен, учителю. Знам, че би трябвало да… — Беше на ръба да се разплаче. Лицето на майстор Зусара остана безизразно и той не каза нищо; мълчанието му позволи на Хату да се овладее.
— Мислил съм за това многократно — дали имаше нещо, което можех да направя? Не знаех дори къде държат Донти и не знам какво можех да направя, дори и да знаех. Накрая просто помислих, че трябва да се върна у дома. — Преглътна един хлип и си наложи спокойствие със силата на волята. Зусара му даде още време да се съвземе.