Выбрать главу

— У дома — каза тихо старият учител. Имаше нещо разсъдливо в тона му, макар Хату да не можеше да определи защо.

Накрая майстор Зусара каза:

— Имал си време да мислиш за всичко това, явно.

— Да — отвърна Хату.

— Защо мислиш, че си бил пощаден?

— Не знам.

— Помисли още за това, защото утре Съветът ще е тук и ще трябва отново да разкажеш историята. — Присви очи и добави: — А това ще е първият въпрос, който ще ти зададат.

Останалата част от вечерята мина общо взето в мълчание. Зусара му зададе няколко въпроса: къде е пътувал и с какви занаяти и умения е запознат, като реагира на последния му отговор с:

— Обучен си в повече занаяти от повечето на твоята възраст. Има ли някой, който предпочиташ?

Въпросът се стори странен на Хату: уменията бяха просто част фалшивите самоличности, към които прибягваше при нужда. Сви рамене и каза:

— Може би да съм калайджия. Наистина обичам да поправям разни неща, да работя с ръцете си. Честно е.

Майстор Зусара стана и каза:

— Ела да се поразходим.

Хату се въздържа да попита къде, защото когато учител ти каже нещо, не задаваш въпроси.

— Има факли ей там — каза му Зусара и посочи един голям сандък отляво на вратата. — Вземи две.

След като направи каквото му наредиха, Хату ги протегна, а учителят удари кремъка със стоманата и обсипа върха на едната факла с искри. Прихвана огън и Хату бавно я завъртя, докато се разшири, а после запали втората от първата.

— Винаги дръж готова факла против тъмното — каза Зусара. — Масло или катран ще се разпалят и от най-малкото въгленче.

Поведе Хату към пътеката, която водеше до градския път, но вместо да завият надолу, му махна да го последва отвъд мястото, където пътят привидно свършваше. Всъщност продължаваше, но беше използван толкова малко, че ивицата отвъд дома на Зусара беше обрасла и скрита от поглед. Майсторът небрежно забута настрани папратта и високите треви, надвиснали над тясната пътека, и след малко Хату осъзна, че пътят наистина е свършил и вече вървят по тясна пътечка.

Небето помръкваше и факлите бяха основният източник на светлина. Хату огледа околността за изход — упражнение, превърнало се в навик. Щеше да е лесно човек да се изгуби в тъмното.

— Та, за онези чужди порядки, за които споменах. Какво знаеш за жените? — попита Зусара.

Въпросът стъписа за миг Хату, докато не осъзна, че учителят има предвид неговия по-предишен въпрос защо жената на учителя ги беше оставила сами.

Прецени отговора си, преди да отговори.

— Помня матроните, които ме отгледаха, докато бях мъничък. Няколко от момичетата в класа понякога ме надвиваха в тренировки. Виждам много силни жени, когато пътувам. Виждам ги в селото близо до пристанището тук и във всички други държави… Чувал съм имената на баронеси в Северна Тембрия, жени с положение и власт, и все пак никога не съм чувал за жени с висок ранг тук в Коалтачин.

Майстор Зусара кимна и каза:

— Защото нямаме такива. Във външния свят жените никога не са важни във военното дело, а в политиката — само за да скрепят съюзи между могъщи фамилии. В най-добрия случай те са жетони в една важна игра на късмета… О, могат да утешат мъж и да му дадат облекчение, но в най-лошия случай са разсейващи и опасни. Единственото истински благородно нещо, на което жените са способни, е да ни дават синове.

Хату кимна, без да има абсолютно никаква представа накъде клони Зусара. Изчака и след дълга пауза каза:

— Не съм сигурен, че разбирам, учителю.

— Имал ли си жена?

Въпросът се стори на младежа малко отклоняващ, макар и да не можеше да назове причината.

— Да, учителю. Няколко пъти.

Истината беше, че беше спал само с едно момиче, слугиня в една кръчма в Нумерсет, едва няколко дни преди убийството на търговеца. По-късно беше открил, че Донти ѝ е платил, за да е първата му. Все още беше смутен от цялата работа, но знаеше, че хвалбите за жени като че ли са важно забавление за другите младежи. Сви рамене, стараейки се да изглежда безразличен, въпреки че майстор Зусара не го гледаше. Знаеше, че това трябва да е нещо съществено в тази тема, въпреки че не можеше да схване много думите на учителя; иначе обсъждането нямаше да му причинява такова неудобство.

Зусара спря, обърна се и го погледна преценяващо.

— По време на пътуванията си пожелавал ли си много жени?

Хату се поколеба, след което каза:

— Не съм сигурен как да отговоря. Имаше жени, които привличаха окото ми, няколко, с които щеше да ми хареса да правя секс, и няколко, с които направих. — Постара се да го изрече все едно беше без значение, уплашен, че ако го хванат в лъжа за жените, ще е лош изход от тази привидно несъществена дискусия. Някаква част от него съзнаваше, че колкото и небрежен да изглежда този разговор със Зусара, нищо от това, което казва, не е без значение. Хату обаче просто не можеше все още да схване какво е значението.