— Все едно. Всяко нещо с времето си — въздъхна Зусара. — Това, което става между мъж и неговата съпруга, може и да не е благородно, но е много важно. — Сложи ръка на рамото на Хату. — Точно затова обикновените хора на Коалтачин са като тези от другите държави: момче среща момиче, мислят, че са влюбени, женят се и правят деца… Но между квели наскости браковете са уговорени. По-старите, мъдри мъже избират съпруги за синовете, племенниците и внуците си. Ако момчето е сирак, неговият учител ще реши вместо него.
Помълча и продължи:
— Прави се така, защото съпругата трябва да направи съпруга силен, а съпругът, от своя страна, трябва да направи съпругата силна, тъй че двете сили да са еднакво ценни, но различни. Твърде важно е за бъдещето ни, за да оставим такъв избор на прищевките на младежки чувства. Знаеш ли защо?
Хату поклати глава.
— Не, учителю.
— Защото най-голямата служба, която правим за своите родственици, за нашата нация, е да се погрижим да оставаме силни. Нашите деца трябва да са силни, по-силни от своите родители.
Хату се изненада, когато учителят въздъхна, издавайки малко разочарование.
— Така поне би трябвало да бъде. Имало е понякога… лоши избори.
Хату вече беше напълно объркан. Не успяваше да разбере смисъла на този разговор.
— Та бил ли си с жена?
Хату беше доволен, че на светлината на факлите учителят не може да види как се изчерви и да забележи смущението му, но въпросът като че ли бе риторичен, защото Зусара се засмя.
— Селски момичета?
Хату кимна, продължавайки измамата си. Помъчи се да се самоубеди, че е само малко нечестен със Зусара.
Зусара се усмихна, сякаш спомнил си собствената си младост, а после потупа Хату по рамото, обърна се и закрачи отново.
— Едно от най-трудните неща за научаване от едно момче, когато става мъж, е да овладее страстите си.
— Някои младежи желаят злато. Някои желаят власт. Някои желаят дарени от опиатите сънища или удоволствието от силни питиета. Други мъже не могат да устоят на игрите на шанса. — Погледна през рамо към Хату, като да се увери, че го слуша. — Онези, които не овладеят такива… копнежи са… буренясали. Те правят слабо семейство.
Продължиха бавната си разходка. Зусара кимна и заговори отново:
— Почти всеки желае допира на друг. — Погледна напред и сви рамене. — Мъже, жени, няма значение, това е най-общото желание на всички. Природата не се интересува с кого лягаш; природата просто иска деца. — Засмя се. — Дори онези, които търсят други като тях самите, мъже, търсещи мъже, жени с жени… много от тях желаят някой да носи името им. — Кимна и добави: — Някои от най-добрите хора в отглеждането на деца са така. — После поклати леко глава, сякаш смутен от самата тема, която беше повдигнал. — В крайна сметка можем да кажем това: ако нашите родители не се бяха поддали на своето желание, нас нямаше да ни има, нали?
— Мисля… — почна Хату, преди да осъзнае, че всъщност не знае какво да мисли. Погледна учителя.
— Искам да кажа, момче, че трябва да си предпазлив с желанието и още повече с привързаности, с това да държиш твърде много на тези около теб.
Спря отново, обърна се и изгледа Хату.
— Лесно е да забравя, че всъщност ти не си един от нас.
Хату също спря.
— Не разбирам.
— Да, не разбираш. — Зусара огледа лицето на момчето. — Ти си под опеката на квели наскости. Ние се грижихме за теб, отгледахме те и те обучихме. Но ти не си един от нас.
Беше различен. Най-могъщият мъж в държавата сега открито бе признал нещо, което Хату беше знаел интуитивно още от малък. Реши да изкаже гласно въпроса, който го беше глождил през повечето от живота му.
— Тогава кой съм аз?
— Точно това ще се опитаме да разберем сега — каза Зусара и отново поеха нагоре по тясната пътека.
— Съдбата ти е отредила различен път, Хату, но ще откриеш, че онова, на което сме те учили тук, ще ти служи, накъдето и да те поведе тази съдба.
— Много е сложно — каза Хату тихо, почти шепнешком.
— Наистина е много сложно за един млад мъж — каза Зусара и го потупа по рамото. — Днес ще е последният ден, в който живееш като досега; с наближаването на деня на възмъжаването ти това бездруго скоро ще е вярно, тъй че какво значение има, ако двамата с теб го решим няколко седмици по-рано?