Хату все още беше объркан, но вече бе убеден, че някъде във всичкото това обсъждане на мъже и жени, семейство и прочее се спотайва нещо много важно за бъдещето му. Изостави нуждата да разбере всяка фраза и дума и реши да изчака всичко да се съчетае и да добие смисъл. Кимна мълчаливо на стареца.
— Сега, да се върнем на жените. — Зусара спря отново и вдигна пръст, за да наблегне на думите си. Хату също спря. — Жените, които ни дават синове… те струват много. Съпругите… — Въздъхна. — Жена на един мъж… — Отново спря, сякаш не бе сигурен накъде иска да поведе разговора. Накрая си пое дълбоко дъх и рече: — Ами, старай се да не държиш твърде много на една жена, това затруднява нещата. Беше тежък урок, който научих и предадох на синовете си. Реза го научи най-добре. — Зарея поглед нанякъде, сякаш потънал за миг в спомени. После сви рамене като да покаже, че тук има някакъв намек, който Хату не разбира. — Просто се опитай да не държиш. Това прави трудните избори по-лесни.
Щом тръгнаха отново нагоре по пътеката, Хату помисли за съпругата на учителя и не можа да си представи как тази кротка любезна жена изобщо е направила живота на Зусара труден.
— Заспиваш в прегръдката ѝ и свикваш с това. — Зусара въздъхна. — И оттам започва трудността. Шепнат в ухото ти след стъмване… — Старецът махна с пръст, като да прогони някакво зло. — Точно там лежи опасността.
После тонът му стана по-ведър.
— Не всички жени са проблеми. Много от тях правят каквото им се каже без оплакване. А има някои, които са достатъчно силни за обучаване; тези момичета са много ценни.
Без да помисли, Хату отрони:
— Хава.
Зусара примига на светлината на факлата и попита:
— Коя е Хава?
— Едно момиче… — Гласът му се сниши. — Беше най-добрият боец… добра като Донти. Ние сме… бяхме приятели.
— Хмм. — Зусара изгледа Хату мълчаливо за миг, а после каза: — Харесваш я.
Не беше въпрос.
— Тя е приятелка. — Повтори го, като се опита да го каже равнодушно, макар едва да можеше да сдържи чувствата си при споменаването на името ѝ. Копнееше да я види след като бе изгубил Донти и никога не се беше чувствал толкова сам. Ако не беше бдителен, ужасът на онова, което бе изтърпял със Сестрите на Дълбините щеше да го съкруши.
Като постоянния гняв, който бе вътре в него през целия му живот, сега го овладя по същия начин, но не беше никак лесно.
Зусара изсумтя пренебрежително. Тръгнаха отново и той каза:
— Човек свиква със съпруга. Моята ми е дала четирима синове, тримата все още живи. Познаваш най-младия ми, Реза… — Хату изчака учителят да продължи. — През годините човек привиква да има една и съща жена край себе си. Ако не я отпратиш от леглото си, след като си се позабавлявал с нея, както казах, свикваш да заспиваш до нея… и тогава, ако тя шепне в тъмното… — Отново спря. — Това може да е много опасно — отрони старецът и продължи напред.
— Кое? — попита Хату.
— Шепненето. Отначало просто заспиваш. После, след известно време, ѝ казваш неща, преди да заспиш. Отначало тя слуша, евентуално би могла да попита или да те утеши… а след още по-дълго време би могъл да слушаш нейните виждания. — Отново спря, наведе се и зашепна, което, по мнението на Хату, не беше необходимо. — И тогава, посред тъмната нощ, може да бъдеш изкусен да я попиташ за съвет. Никой важен мъж не бива никога да попада в този капан.
Обърна се и отново закрачи. Нещо в гласа му подсказа на Хату, че майстор Зусара не вярва на това, което казва.
— Знаеш ли защо е забранено за ученици в едни и същи тренировъчни класове да правят секс?
Хату поклати глава, после отново осъзна, че не може да го видят, тъй че каза:
— Не. Казано ни беше правилото, откакто започнахме да се обучаваме, но никога защо го има.
Зусара се засмя.
— А някои все пак го нарушават, знам. — Впи свъсен поглед в Хату и каза: — Имаме това правило, защото задълженията на едно момиче са по-трудни от вашите, а ценните ни ученици от женски пол не бива да бъдат притеснявани от тайфа момчета, чиито пишки щръкват всеки път, щом минат покрай тях. Освен убиването на мъже с нож, шнур или отрова може да им потрябва да накарат един мъж да се влюби в тях, а е невъзможно да научат тези изкуства, ако си мислят, че предават някое глупаво момче и си разтварят краката за него всяка нощ.
— О, имаме момчета, които се обучават при Парфюмираните жени, наистина, защото на света има могъщи мъже и жени, които предпочитат пишок. — Сви рамене. — А някои обичат всичко. Но макар че на младите мъже, които напускат Парфюмираните жени, може да им потрябват същите умения в съблазняване… — махна с ръка във въздуха, — те не могат да забременеят.