Глас, който не беше глас, нахлу в ума на Хату, зададе въпроси и намери отговори, и въпреки това, след като гласовете отминаха, той не можеше да си спомни думите им. Чувства се надигаха и го заливаха, но след като отминеха, не можеше да ги назове. Ехо от болка го глождеше и убягваше, щом се опиташе да си спомни източника ѝ. Нямаше усет колко дълго продължи разпитът, защото всеки миг се изплъзваше.
След това изведнъж се събуди.
Лорана се взираше в очите му. Хату примига. Виеше му се свят. Той вдигна глава и погледна майстор Зусара.
Учителят каза тихо:
— Върни се у дома и си почини. Утре ни чака дълъг ден. Ще трябва да повториш разказа си точно както го направи днес. Опитай се да изтласкаш настрани чувствата, които видях, защото изглеждат неуместни за мъж на другите майстори. И бъди готов един от тях да отприщи гнева си към теб. Разбираш ли?
Хату се поколеба за миг, после се изправи. Олюляваше се. Имаше смътното усещане, че нещо важно се е случило току-що, но нямаше никакъв спомен за него и се чувстваше уморен, без да разбира защо. Погледна Лорана и Зусара, кимна, излезе и тръгна надолу по пътеката.
А Зусара погледна старата вещица и каза:
— Е?
А тя отвърна с хриплив глас:
— Знаеш ли кой е той?
— Той е последният от Огнегривите.
— Но знаеш ли какво означава това?
Зусара кимна.
— Означава, че е законният наследник на трона на Итракия.
Тя отрони дълга въздишка, посегна за ръката му и огледа из колибата, сякаш търсеше някакво вдъхновение.
— Той е много повече от това, старче.
Той хвана ръката ѝ и я стисна обичливо.
— Какво?
— Има магия около нас, сили, които просмукват нашия свят и за които повечето хора са в неведение. Тези енергии се проявяват като… способности или таланти, както предпочетеш да ги назовеш, и осигуряват… тежест, присъствие… баланс.
— Опитът за повечето хора е само един миг на незначителен шанс, който върви в едната посока или другата, за или против тях; от счупването на инструмент до късмета на комарджия, или жена, казваща „да“ на съпруга си, когато обикновено би отказала, и зачеване на дете. — Замълча и погледна Зусара напрегнато, после вдиша дълбоко и продължи: — Все едно как изглежда на повечето от нас, всички тези енергии са подредени и свързани по начини, които никой от нас не може да разбере. Някои от нас, предимно жени, можем да зърнем този ред и да видим малко от шарката, а някои могат дори да манипулират малко от тази енергия.
Замълча и преглътна.
— Ти си сляп, обич моя, а аз имам само бегъл поглед, но тук има толкова много повече, отколкото можем да разберем…
Затвори очи, стисна по-силно ръката му и след това издаде дълга, болезнена въздишка, почти стон.
Той мълчеше и чакаше.
Най-сетне Лорана като че ли се овладя и каза:
— Има един могъщ орден, който си играе с магия толкова дълбока, че всеки, който ѝ се довери, е глупак. Сестрите на Дълбините използват най-тъмната позната кървава магия; има и други, но никои не са толкова зли като тях. Те играят с живот, убиват бебенца момчета и възпитават момичетата си да презират всички мъже, да ги използват само за да раждат още дъщери или да създават чудовища, които да им служат, или… да ядат плътта им. Има други, разпръснати. Орденът на Паяка например, Сестринството на Бурята, всичките скрити, повечето малки, някои по-могъщи, отколкото можеш да си представиш, и всички се крият. Ние, които имаме дарби, знаем, че има и други като нас. Може да не се познаваме, но и да знаем е достатъчно.
— Кървавата магия е мощна, извличане на енергия, която е първична, сурова и ужасна. Пластовете ѝ включват смъртна магия и магия, изтръгвана с болка и страдание — продължи тя. — Има също така други, по-низши магии, в жизнената сила на горите и на дивите зверове, енергията, осигурена от слънцето или в силата на думи и музика. Но смъртната и кървавата магия са най-могъщите от тези изкуства.
— Единствената по-значима магия е магията на елементалите. Тя е основата, на която се опират всички други магии. Има четири вида: земя, въздух, вода и огън. И тези сили пребивават в някои мъже и жени, има смъртни хора, които могат да четат история в камъните или да чуват послания във вятъра, и други, които могат да пътуват накъдето тече водата. Това момче, Хату, е живо въплъщение на огъня. Няма по-първична и по-могъща магия. Огнената магия, дадена на Огнегривите, е древна, вложена в първия Огнегрив още преди родословната му линия да стане кралска, преди историята, и е страховита. Тя е причината Итракия да се издигне. Мощта ѝ е разпръсната между децата и внуците и се е превърнала в сила, която да оформи и води рода им, а след това и цялата нация. — Стисна ръката на Зусара и се взря в очите му. — Поколения Огнегриви са имали този дар.