— Какво трябва да направим? — попита Зусара.
— От магическите елементали Огънят е най-градивният, но и най-разрушителният. Понякога земята се тресе, но естеството на Земя е кротко, бавно променящо се нещо. Водата тече и се променя, но ако няма наводнение, буря или валеж, не е буйна. Извайва скалите и променя пейзажи; не е толкова бавна като Земя, но е неумолима и постоянна. Въздух е непредсказуем, променлив и капризен, но рядко е буен толкова, че да причини голям хаос. Също като Вода, той може да причини бури и при достатъчно време да разруши скала, но обикновено е кротък. Той е навсякъде — за онези, които знаят как да слушат. Въздух говори.
— Но Огън… — Тя поклати глава. — Поколения Огнегриви са таили тази магия в себе си и са дарили света с градивност и творческа сила. Смятани били за най-очарователните хора: жените били изключително красиви и всички имали дарби за пеене, музика, танц и изкуство. Силата им била най-вече пасивна, отдаваща светлина и топлина, но винаги я имало и винаги осигурявала благоденствие и за рода, и за народа.
Зусара мълчеше и я гледаше.
— А сега… Сега всичката тази сила се е върнала при едно момче и го изгаря като жар, чакаща да се разпали, спящ гняв, който може да избухне във всеки момент. Вкарана е насила в него чрез кърваво убийство и омраза. Сега е нещо, от което трябва да се боим.
— Проклятието?
— Гледаш на него като на приказка, стара история без смисъл. Ако последният Огнегрив загине… — Усмихна се. — Това не е „проклето“ като комарджия, който е загубил твърде много игри, или човек, претърпял злополука, защото черна котка му е минала път, или някоя друга суеверна глупост, в каквито вярва простолюдието. Знаеш ли каква е цената на слагането на край на родословната линия на Огнегривия?
— Не — каза Зусара.
— Че ще ни сполетят лоши неща. Както казват всички… Но ето ти една истина: или сложи това дете някъде на безопасно, остави го да се ожени и да стане баща на много, много деца, за да се разпространи тази магия отново сред много…
— Или? — каза Зусара.
Тя се взря в него за миг, сякаш не можеше да повярва, че ѝ задава този въпрос, а след това каза:
— Или трябва да го убиеш, разбира се. Огнената магия ще избликне и ще намери друг съсъд. Може да минат поколения преди силата ѝ да постигне това ниво на фокус, но поне за известно време този свят ще е по-безопасен. Защото, ако той овладее тази сила, трябва да се боим от него. Защото би могъл да унищожи всички ни.
— Как? — прошепна Зусара.
— Само боговете знаят. А дори те може да не знаят какво става, когато една основна магия е под контрола на един човек.
Зусара помълча дълго, после стисна обичливо ръката на Лорана и си тръгна, без да промълви нито дума.
17.
Неочаквана плячка и внезапна опасност
Деклан обърна заготовката и Юсан замахна с чука.
Младежът се развиваше добре в новата ковачница и може би щеше да се окаже по-добър ковач, отколкото бяха предвиждали с Едвалт. Деклан се зачуди дали това се дължи на това, че той, а не Юсан беше калфа на Едвалт, засенчвайки дарбите на младока, или просто на съзряването на Юсан и на това, че вече се отнася към занаята по-сериозно.
— Добре, добре — каза Деклан, след като Юсан изчука метала в първата му форма на меч; бяха работили заедно достатъчно дълго, тъй че думи почти не бяха нужни, а и той знаеше точно кога трябва да обърне желязото.
Юсан кимна, остави чука и надигна ведро с вода, за да полее метала и да го подготви за второто коване.
— Добре се справи — каза Деклан, щом от все още нажежения прът със съскане се надигна пара. — Гънките ти вече са по-добри. Оформянето ти е по-бързо. — Остави изстиващия метал на наковалнята. — Продължавай така и скоро ще си калфа.
Юсан се усмихна.
— Наблюдавах на какво те учеше Едвалт, но като твой чирак… — Сви рамене. — Налага се да върша повече, отколкото да мъкна въглища… и да бера боровинки. — И двамата се засмяха. — Метене, чистене, всичко е същото като в Онкон, но тук вече върша и истинска работа.
— Ако останеш след като те обявя за калфа и вземем нов чирак, той ще трябва да изтърпи същото.