Зацапаното със сажди лице на Юсан се намръщи замислено.
— Имам ли заложбите на майстор?
Деклан кривна глава и сви рамене.
— Искрен въпрос. Ще знам по-добре, когато те обявя за калфа. Няма да те подведа, Юсан. Ако имаш заложбите на майстор, ще останеш; ако не, ще идеш да си потърсиш по-добър учител или да си отвориш своя ковачница. Много ковачи имат добър живот и без да стигнат званието майстор. Но мисля, че е по-вероятно сега, след като работиш истинска работа, отколкото когато бяхме в Онкон.
Юсан го гледаше сериозно.
— Ясно. Просто си мислех, че на теб ти е лесно през всичките онези години.
— Разбрах те — отвърна Деклан. — Но честно казано, ти знаеш достатъчно, за да те оставя да движиш нещата тук, когато ида да закарам тези мечове на барон Родриго или пък да пътувам да купувам желязо… — Юсан се усмихна и Деклан видя радостта му. — Дай сега да почистим и да идем да пием по един ейл.
Юсан се засмя.
— Имаш предвид да почистим и да идем да видим Гвен. — Деклан леко се изчерви при тези думи, тъй че Юсан добави: — Ти иди, а аз ще почистя. Ще дойда след това, за да можеш да имаш малко време насаме с нея, уж че си там само за ейл.
— Благодаря — каза Деклан. — Е, стига да мога само да спра баща ѝ да настоява да пия уиски…
— Уискито си го бива — каза Юсан. — Само дето ако прекалиш, плащаш скъпо на другата сутрин, бързо го разбрах това.
— Точно затова ще остана на ейл — каза Деклан и отиде до голямата каца с вода, която служеше за пиене и в края на деня за измиване на лице и ръце. Юсан щеше да я излее, след като и той се измиеше, и да я напълни отново на заранта.
Бързо се уми, махна на Юсан и тръгна към хана „Трите звезди“. Беше в Хълма на Беран вече от месец, успехът му бе гарантиран от неочакваното пристигане на барона на Железните хълмове три дни след като се съгласи да купи ковачницата.
Барон Родриго беше толкова впечатлен от меча, който Деклан му показа, че след малко пазарене Деклан се оказа с достатъчно злато за провизии и предплащане на желязото, което им трябваше, и да плати на хора да ремонтират ковачницата, така че двамата с Юсан да се съсредоточат върху правенето на оръжията. С остатъка, платен при получаване на оръжията, щеше да притежава ковачницата поне две години по-скоро, отколкото беше планирал. Животът тръгваше по-добре, отколкото си го беше представял в Онкон.
Когато стигна до хана, се поколеба и си наложи да не изглежда неспокоен. В характера му беше да таи неща дълбоко в себе си, както му бе казал Едвалт. Знаеше, че се превръща в обект на шеги сред тези, с които се бе запознал след идването си в Хълма на Беран, затова че Гвен вече е заявила претенции над него, и нещо извратено в това го караше да се бунтува. Имаше нужда да изглежда все едно сам си е господар на живота, въпреки че беше лапнал по умното момиче от другата страна на тази врата, а нямаше отговор на въпроса защо. Просто искаше да прави нещата както и когато той реши.
Влезе и видя няколко познати, както и неколцина непознати, настанили се на една маса в ъгъла, пътници, ако се съдеше по външността им. „Трите звезди“ не беше най-добрият хан, но беше разположен край южния вход за градчето и често биваше първата спирка за пътници, пристигащи от Маркенет. Местоположението му се беше оказало критично важно за успеха на Леон и макар едва ли да беше луксозно място за отсядане, вършеше работа и предлагаше по-добро от средното качество храна и пиене.
Щом стигна до тезгяха, Деклан кимна на Леон, който моментално извади затапена бутилка, но Деклан вдигна ръка.
— Утре ставам рано. Само ейл.
Леон го изгледа накриво за миг, после сви рамене.
— Щом казваш. — И наля голяма халба ейл.
Деклан се озърна из помещението, а Леон сложи ейла пред него и каза:
— Тя е в кухнята.
Деклан се опита да се престори, че изобщо не е гледал за Гвен, но беше достатъчно разумен, за да си замълчи, тъй като Леон щеше само да продължи да го дразни. От два дни не беше идвал в хана и се надяваше да прекара цялата вечер в приказки с Гвен.
Три пъти бяха оставали след като Леон беше затворил и Деклан вече бе сигурен, че тя ще легне с него на драго сърце, ако той настои; но колкото и да я желаеше, знаеше, че няма никаква надежда връзката им да се окаже само флирт. Не беше такова момиче, да ляга с който и да е мъж, да легне с нея щеше да е все едно да ѝ направи предложение за брак, и макар да започваше да гледа на това като на неизбежност, не беше готов да се откаже от илюзията, че и той има някаква дума по въпроса. Беше заклещен между желанието да направи стъпката и да я направи своя жена, но… нещо също така го задържаше.