Мисълта за Ратиган го върна към пътуването им, което на свой ред го накара да се замисли за Роз. Не беше получавал вест от нея, откакто я бе оставил при съпруга ѝ. Не беше толкова изненадан, че Хълмът на Беран е отдалечен от обичайните ѝ маршрути, а не допускаше, че би имала някаква неустоима причина да дойде и да го потърси. Все пак се зачуди как ли я кара.
Запознанството му с Гвен беше променило много неща. Роз беше чудесна жена, която го бе научила на всичко, което знаеше за секса… но за искрени чувства? Не. Те бяха за Гвен.
След половин час работата в гостилницата намаля и Гвен дойде при него, след като нареди на Мили да почисти масите.
— Как си? — попита го с усмивка, която отново накара Деклан да се почувства едновременно чудесно и нервно.
Той отвърна на усмивката ѝ и каза:
— Добре съм. Уморен съм малко. Ще карам товар до Медни хълмове.
Изражението ѝ се промени.
— Ще те няма доста време, значи? — Изглеждаше притеснена.
— Две седмици — отвърна той. — Юсан ще се грижи за ковачницата, докато ме няма.
— Пътници предупреждават за разбойници напоследък — каза тя и сложи ръка на рамото му. — Пази се.
— Ще се пазя — отвърна той, доволен, че се тревожи за него. — Ратиган е достатъчно корав… — канеше се да каже „кучи син“, но се овладя, — а и аз мога да се оправям с меч. Освен това оттук до границата минаваме по непатрулирани пътища само един ден. Има гарнизон в Средна долина и след това са патрулирани пътища чак до Калар и до границата с Медни хълмове.
Казали му го бяха местните търговци и се надяваше да я успокои с това. Не искаше да влиза в разходи за допълнителна охрана, но ако тя настоеше за това, сигурно щеше да го направи. Изненада го мисълта колко много значи за него доброто ѝ мнение.
По-нататъшният им разговор бе прекъснат от пристигането на Юсан. Гвен го поздрави и каза:
— Ще ви донеса ейл, а после трябва да видя онази тайфа в ъгъла дали ще искат още по едно.
След като ги остави, Юсан се усмихна на майстора си и рече:
— Май си прекарваш приятно с ейла.
Деклан го изгледа уж неодобрително, но после се усмихна и кимна.
— Съвсем приятно.
Юсан се озърна през рамо да види дали Гвен няма да го чуе, а после сниши глас:
— Знам, че вече си майсторът ми, но се познаваме достатъчно дълго, за да мога да ти кажа ясно, че си идиот, ако скоро не направиш нещо.
— Какво да направя?
— Наистина ли толкова бавно схващаш? Ти си ми толкова като голям брат, колкото и майстор, Деклан, но стане ли дума за Гвен, си глупак. Тя няма да чака вечно. Знаеш ли, че и други младоци са започнали да се навъртат около нея, когато не си тук?
— Как да знам какво става, когато не съм тук… — почна той, но после осъзна, че Юсан просто е в течение на местните клюки. Видя как изражението на Юсан се промени, обърна се и видя Мили — излизаше от кухнята и си бършеше ръцете в престилката. Тя усети погледа на Юсан и се изчерви, след което забърза към Гвен, която говореше с клиентите на масата в ъгъла. Погледът на Деклан се върна на чирака му, който почти беше зяпнал.
— Коя е тази? — попита Юсан. Деклан погледна отново към Мили и видя как наднича към тях над рамото на Гвен и как после бързо извръща очи. Осъзна, че макар на него да му изглежда малка, Мили е само с година-две по-млада от чирака му. Видя, че Леон наблюдава всичко това с лукава усмивка, и подхвърли:
— Има нещо около този хан.
Юсан не споделяше неохотата на Деклан да издава открито интереса си. След като видя, че момчето не обръща внимание на ейла, който Гвен бе поставила пред него, Деклан го потупа по ръката.
— Какво? — стресна се чиракът му.
— Ейлът ти — каза Деклан и посочи голямата глинена халба на масата.
— О — каза Юсан и удари дълга глътка. После попита: — Какво знаеш за Мили?
Деклан му разказа каквото бе чул от Леон, а Юсан седеше зяпнал момичето, докато го слушаше. След като свърши, Деклан попита:
— Е, и сега какво?
— Мисля, че е точно подходяща — измърмори Юсан.
— Подходяща? — Деклан се намръщи. — За какво?
Юсан погледна майстора си и отвърна:
— За мен!
Деклан се постара да не се засмее.