— Така ли? Може би би трябвало да поговориш с нея, преди да се ожените.
Юсан наведе поглед смутено, но след това погледна майстора си в очите. Деклан позволяваше на чирака си много повече фамилиарност, отколкото бе обичайно в занаята, и приемаше предизвикателното изражение на момъка, без да се дразни.
— Не съм толкова глупав — каза Юсан. — Но в Онкон така и не срещнах момиче… в смисъл, срещах се с момичета, но… знаеш.
Деклан въздъхна. Знаеше какво има предвид Юсан. Ако нещата не се бяха развили, както се развиха, Роз несъмнено щеше да се погрижи за обучението на Юсан, но без да се взима предвид тази подробност, Деклан разбираше, че той беше този, за когото момичетата в селото си мечтаеха, ковачът, а не чирачето.
— Довърши си ейла и се върни в ковачницата — каза той на Юсан. — Аз ще се позадържа да си поприказвам с Гвен.
Изражението на Юсан издаде, че заповедта не го радва, но си замълча. Само кимна и отпи глътка ейл.
— Сигурен съм, че Мили забеляза твоето… внимание — каза Деклан. — Ако не си я уплашил до смърт, ще разбера от Гвен дали има интерес да се запознае с теб.
Донякъде умилостивен от това, Юсан кимна и огледа помещението. Мили трябваше да се е върнала в кухнята, защото той довърши ейла си, без дума да каже, стана и излезе от гостилницата. Деклан се зачуди дали понякога и той изглежда толкова глупаво на Гвен, колкото Юсан би трябвало да изглежда на Мили. Дано да не беше така.
Щом последните клиенти си тръгнаха, Гвен дойде при него и каза:
— Искаш ли още нещо?
Каза го уморено, почти на ръба на сприхавост.
— Мислех, че можем да поговорим — каза той, след като тя взе празната халба пред него.
Няколко изражения пробягаха по лицето на Гвен, щом остави халбата. Внезапно се наведе и целуна Деклан по устата, после леко се отдръпна, погледна го в очите и каза:
— Деклан, ти си мил мъж и обикновено ми е приятно да си бъбрим, но си тъп като галош понякога. Уморена съм и ме чака още шетане, така че се махай оттук, преди да съм се ядосала.
— Защо ще се ядосваш? — попита той объркано.
— Или знаеш какво искаш, или не. Вече отхвърлих няколко кандидати, а някои от тях имат богати бащи. Омръзна ми да чакам един мъж, който е толкова глупав да… — Вече видимо на ръба да се ядоса, Гвен продължи: — Гледай да знаеш какво да ми кажеш, когато се върнеш, или ще престана да пренебрегвам онези богаташчета! На деветнайсет ставам това лято и трябваше да съм се омъжила и с бебе още миналата година. Татко няма да ме държи тук вечно. Имаме ново момиче, което значи, че е време да тръгна по своя си път.
Грабна празната халба, обърна се и го остави загубил дар слово, докато я гледаше как се отдалечава.
Деклан бавно стана и излезе, зачуден какво пък е сбъркал този път. И по-важното, какво да направи. Докато вървеше към ковачницата, си помисли, че май е трябвало да обърне повече внимание на онова, което Юсан се бе опитал да му каже.
18.
Предателство и заговор
Хату седеше мълчаливо в ъгъла. Беше закусил сам в стаята си и бе останал там, докато го повикат в главната стая на малката къща, където беше вечерял предния ден.
Бяха подредили полукръг от възглавници и бързо стана ясно кои са майсторите и кои наставниците, докато мъжете заемаха местата си. Наставниците отиваха по ъглите на стаята, а майсторите сядаха на възглавниците.
Наставниците бяха учителите с най-висок ранг в Коалтачин и работеха в полза на всички кланове и фамилии, за което им се плащаше щедро, и се радваха на почит от всички, освен от майсторите. Извън фамилии и кланове, те се издигаха до положението си само благодарение на уменията си и произхождаха от всички възможни слоеве. Единствената им отговорност извън обучението беше да остават неутрални във всеки конфликт между фамилиите и клановете, което беше рядкост, но не и нещо нечувано.
Седмината най-могъщи майстори съставяха Съвета. Те управляваха държавата и на тях бе възложено да гарантират, че когато Коалтачин говори на външния свят, ще го прави с един глас. Коалтачин беше известен като Кралството на нощта или Невидимото кралство и повечето му контакти с външния свят ставаха чрез договори и възлагания, които обикновено включваха убийство, коварство, шпионаж и хаос. Съветът контролираше търговията към и от острова било чрез собственост на местен бизнес или чрез изнудване, за да се гарантира лоялност и пазене на тайна. Най-големият източник на богатство идваше от контрола на Коалтачин над повечето от престъпната дейност в голям регион на Северните острови и източните големи градове на Северна и Южна Тембрия.